Реализирането на проекта за медицинския център може да превърне панагюрската  болница   във водещо звено в здравеопазването в страната

Хирурзите д-р Валенитн Атанасов и д-р Николай Николов пред ПИА

Уникален по рода си медицински център ще отвори врати в Панагюрище през 2016 година. Тогава се предвижда да приключи последният етап от реализирането на най-мащабния като частна инвестиция в здравеопазването проект на стойност близо 20 милиона лева. Впечатляващият проект предвижда изграждането на нова сграда, близо до сега съществуващата на МБАЛ, в която ще се намира модерен онкологичен център, оборудван с нова, модерна апаратура, позволяваща не само ранната диагностика на онкологичните заболявания, а и старт на лечението дни след откриването на болестта. За целта комплексът ще разполага с два линейни ускорителя и уредба  за рентген терапия. Ще се прилагат иновативни методи за лечение, като основната идея е да бъде напълно завършен цикълът диагностика-лечение-физиотерапия-проследяване.  Освен отделенията по медицинска онкология и лъчелечение, се предвижда разкриването още на отделения по хемодиализа, инвазивна кардиология и специализирани хирургии – урологична, гръдна, ендокринологична; пластична хирургия. Ползите за Панагюрище от този мащабен проект ще бъдат много и в различни направления. Най-важното за местните хора със сигурност ще е удобството и в пъти по-ниската цена за лечението.

В студената петъчна утрин прекрачвам прага на хирургично отделение в панагюрската многопрофилна болница. Имам среща с двама хирурзи. Слава Богу, за интервю. Ще си говорим за проекта за изграждането на нов медицински център, за бъдещето, за това какви операции ще се правят. Пръв ме посреща завеждащият Хирургично отделение д-р Николай Николов – енергичен и позитивен мъж, който ежедневно изминава 200 километра, пътувайки от София до Панагюрище и обратно. Д-р Николов има огромен опит – над 30 години, работил е в 5 Градска и в „Еврохоспитал“.  Започваме разговора, за да не губим ценно време и очакваме всеки момент към нас да се присъедини д-р Валентин Атанасов, за когото знам само, че е един от водещите хирурзи в Бостън и е тук, за кратко, за да оперира и сподели опит с българските си колеги, а една от целите е тук да бъде създадена хирургическа школа.

„Панагюрци искат тази болница да стане много добра. Искат да се сравняват с водещи болници. И не само в България. Просто да стане болница на ниво – както се работи във Франция и в Германия, така да се работи и тук, както едно заболяване се лекува в другите страни, така да се лекува и тук. За тази цел е закупена апаратура супер последно поколение, най-доброто, наистина най-доброто – и за хирургията, и за болницата, и от тук се започва, за да се работи на най-добро ниво. Всичко е замислено така, че да има връзка и да стане една наистина многопрофилна болница.“ – влиза директно в темата д-р Николов и допълва: „Аз съм дошъл тук с тази амбиция – да стане много добра хирургия. Имам над 30 години опит и всяка година съм оперирал много сериозно – около 300 операции на година. Оперирам абсолютно всичко и като казвам „всичко“, на хората им звучи неопределено, но оперирам щитовидни жлези, гърди, хернии, апендицити, жлъчки, онкологични заболявания – тумори, дебело черво, стомах, перианално пространство – най-популярни са хемороидите, но има и много други възпалителни заболявания.  Отделението още не е комплектовано в смисъла в който аз искам да стане, но то ще има огромни възможности. Техниката е страхотна – участвал съм лично в преценката и избора, последно поколение. Чел съм и съм се затруднявал коя от двете фирми да избера, консултирал съм се с колеги в Европа и Америка. Така, че – можем да оперираме абсолютно всичко. Нека хората да знаят това. Защото съм имал и такива случаи – човекът решил, че ще ходи в София. Казвам – ама аз до вчера бях там, сега съм тук, възползвай се от възможността, която ти е дадена от хората, които милеят за този град.“

Може би хората са свикнали, че качественото здравеопазване е в големите градове, предполагам аз, на което д-р Николов отговаря:  „Може би вървим натам, да станем като в големите страни да има болници извън големите градове, които също са много добри. Съвсем случаен пример давам – мои близки искаха ортопедична консултация  в Германия. Болницата се намира някъде в някаква планина. И е най-добрата в Германия.“

По повод това как се прави качествено здравеопазване, хирургът споделя:

„ За да стане нивото много добро, човек не може априори да си е много добър, трябва да се съобразява с развитието на хирургията, да гледа другите какво правят, да ходи по конгреси, да ходи по обмени на опит и така.. За тази цел един българин, който работи в Америка(д-р Валентин Атанасов – бел.ред), идва тук, прави операции и иска да помогне. Най-многото пари и най-високите технологии са там, в Щатите. Ние технологията сме я достигнали, сега искаме да правим нещата така, както ги правят там.“

Основно ендоскопска хирургия,или както е прието да се казва – безкръвни операции ще се правят, разказва още д-р Николов. Той допълва, че друго важно  направление ще са онкологичните операции, по план.  „Според проекта, в болницата ще има силен, оборудван, разработен онкологичен център. Като идеята е болния да завършва лечението си тук – идва, диагностицира се в едно от отделенията , отива в съответното друго отделение, ако се налага операция, от там – директно отива на химиотерапия или лъчетерапия, ако се налага. Ако отиде същия този пациент в Пловдив или София, хората там си имат някакъв график и трябва да те вкарат, да чакаш, разкарваш се, докато аз тук, докато той лежи, се обаждам долу и казвам – тук имаме човек, който се нуждае от това и това. Защото ние сме направили онкологичен комитет, консултирали сме се и казваме – еди кой си човек след една седмица или след две седмици, ще му се прави това и това. Повярвайте ми, това е суперкомфортно. Да се луташ е страшно! А тук всичко ти е под носа, всичко ти е дадено. Тук ще идват болни не само от Панагюрище, тук ще се лекуват хора от цяла България. Откакто съм тук, от София са дошли около 50 човека да ги консултирам или оперирам. В момента  в отделението лежи една жена от Шумен и двама души от София.“ – разказва д-р Николов. А за самия проект  оценката му е категорична:

„Проектът е страхотен! Амбициозен и патриотичен! Има хора, които искат нещо да стане, защото малко са тези, които виждат по-далече от прага на вратата. Гледат на тях да им е добре. Докато тук, при вас в Панагюрище, мисленето се е  променило, което е добре и вече отиваме в друга плоскост на нещата. Има хиляди подбуди, които да накарат един човек да действа така, но каквито и да са те – добри са! Защото болница, здравеопазването-  това са страшно много пари и да се занимаваш с такава работа, трябват финанси – трябва да се простиш с някакви финанси, докато се разработи,докато все още не е рентабилна. Здравеопазването гълта страшно много пари.“

По повод опитите на новия здравен министър Петър Москов да въведе ред с осигуровките за здраве, д-р Николов споделя: „Първосигнално ми се иска крути да са мерките,  но човек трябва да изучи добре нещата. Първо, защото ние нямаме такава икономика, за да имаме   брутен вътрешен продукт, за да имаме това осигуряване. Хората навън се осигуряват на 12 процента, но при какъв брутен вътрешен продукт? Ние тук се осигуряваме при какъв“ Ами при никакъв… Значи откъде да дойдат парите и колко да са? Например по телевизията съобщават – събират се пари за операция в Германия. Колко? 40 000 евра, примерно… Тук няма такава операция. Значи тези 40 000 евра влизат в болница, наведнъж, от един човек. Никой ли не си казва – абе как в Германия една операция на дебело черво например струва 40 000 евро , а в България не струва толкова. А искаш да си здрав колкото германеца, нали? Искаш аз да съм квалифициран колкото немския лекар.  Ами как да стане тая? Как да сме на същото ниво, откъде да дойде апаратурата, медикаментите и хората, които работят. Просто трябва да си има правила. Има хора, които са разбрали смисъла от това да си внасят осигуровките и дори искат още едно застраховане да си направят и казват, аз искам, ако недай Боже се разболея, да имам условия, да имам отделна стая, с комфорт вътре някакъв – отделен сантиарен възел, телевизор“.

Питам как пациентите могат да се свържат с д-р Николов, ако примерно ако някой иска консултация?

„По най-простия начин – идва тука, чука на вратата, „добър ден“…. Ще има и консултативен кабинет.“ – пояснява завеждащият на Хирургично отделение.

В този момент към нас се присъединява и д-р Валентин Атанасов. Той е водещ коремен хирург, в момента работи в Brockton Hospital и Caritas Good Samaritan Medical Center, Бостън, САЩ. С огромен опит в лапароскопските и миниинвазивни операции. Живее в Щатите повече от 20 години .  Оценката, която той дава на проекта за медицинския център е изключително висока:   „Аз съм много ентусиазиран. Смятам, че това е много добро начинание, инициативата е много голяма, няма да е лесно. Но в основата на всичко стои промяната на манталитета, на мисленето и ако се осъществи наистина, ще бъде нещо страхотно. Ако този проект се осъществи и му се даде необходимата подкрепа, тази болница може да се превърне във водещо звено в здравеопазването в страната.“

Д-р Николов допълва: „Тук от значение не е местоположението, а екипите, целите, които са поставени, оборудването и съобразяването със световните стандарти. По отношение  на манталитета, българинът трябва да се научи да поема отговорност за собственото си здраве.“

Д-р Валентин Атанасов е категоричен: „Промените не са лесни никъде, аз трябва да ви кажа, че системата и в Щатите не е безпроблемна и там в момента се опитват да правят много промени. Истината обаче е , че промяна, която няма в основата си личната отговорност, е обречена на провал.За пример – в щатите оперираме онкологични заболявания в 1-2 стадий, тук, в България масово се оперира, когато заболяването е в 3-4 стадий. Освен всичко друго, такова лечение е и много по-скъпо.“

„А тук идват, когато вече са в крайната фаза на жизнените си функции! Значи трябва човек да иска нещо да се прави за здравето му, ама той първи трябва да го поиска! След като става дума за неговото здраве – както е неговата къща, неговата кола… Няма да е лесно, но мисленето ако не се промени, нищо няма да се промени – каквато и реформа да се направи, ако хората продължат да разчитат, че някой друг ще мисли и ще се грижи вместо тях за здравето им , не е добре. „ – допълва д-р Николов, а колегата му продължава: „По същия начин е с всяко нещо – никой не очаква държавата да дойде и да му направи ремонта у дома. Но като стане дума за здравеопазване – хората казват – държавата трябва да се погрижи за мен.“

За вкоренената в психиката на българите идея за „безплатно здравеопазване“ и двамата са единодушни, че „такова животно няма“.

Д-р Атанасов: „Никъде няма безплатно здравеопазване . Безплатно няма нищо.Така както не можеш да отидеш в един магазин и да си вземеш продуктите  и да си излезеш, без да си платиш, така е и в здравеопазването. И ако ти не го платиш, някой друг го плаща.“

Д-р Николов:  „Ама как да е безплатно? Беше „безплатно“ при социализма, но тези пари се вземаха пак от същите хора.“

Д-р Атанасов:  „Статистически, започваш да харчиш пари за здраве около 50-тата си година. Ако примеме, че завършваш гимназия на 19 години, това са около 30 години в които работиш и ако отделяш по 10 процента от  това, което печелиш, и го слагаш на страни, няма да можеш да си изхарчиш парите. Съгласен съм, че има млади хора, които по нещастни обстоятелства, заболяват тежко, но тук има застраховки – защото застрахователното дело също трябва да се развива. Това, което в момента се прави с тази каса и тези пътечки, които аз не разбирам, това е страшно тъпо. Аз просто виждам само единия край в него. Когато колегите например правят операция и трябва да държат болния в болницата, за да им плати касата. Това абсолютно противоречи на всякаква логика.“

Д-р Николов: „Искам да ви кажа, че този град е все пак щастлив, защото има няколко големи фирми – „Асарел-Медет“, „Оптикоелектрон“, „Оптикс“, където хората могат да работят. Защото има градове без никакво препитание, в този смисъл панагюрци са облагодетелствани. А този човек – господин Лъчезар Цоцорков, освен да се грижи за хората и за завода, се грижи и за града – прави   неща, които аз адмирирам! Това беше едно от нещата, които ме накара да дойда тук – че има човек, който е решил да не похарчи тези пари за себе си, а да ги вложи в нещо толкова смислено. Защото кой го бие него тези пари да ги дава? Мисленето му е различно, отишъл е малко по-далече в мисленето, иска нещо да направи.“