Красимира ВАСИЛЕВА
По повод статията „Убитият Георги Марков към Любомир Левчев: “Казват, че къртиците край Панагюрище измрели от смях”
Чудех се, защо ли наведнъж разкопаха цяло Панагюрище. А то било – да търсят смеещите се къртици. Че Левчев беше номенклатура си е факт, ама че и Георги Марков не беше кой знае какъв велик талант, и това си е вярно. Ако не беше „българският чадър”, днес той би бил сред нашенските политици, от които заплакаха и избягаха и къртиците. Омразата на Левчев към буржоазията и към Солженицин е ясна, това си беше задължение, но също такава омраза блика и от писмото на Георги Марков. Е, нито Левчев, нито Георги Марков са сред безсмъртните таланти, защото политическата тенденциозност убива изкуството и литературата, а омразата не носи слава.
