С водосвет за здраве и благополучие, с курбан и традиционното народно веселие днес село Панагюрски колонии отбеляза своя празник. Някогашното детско летовище днес чества 107-та година от основаването си. На поляната в центъра на селото днес бяха разпънати палатки, гостите бяха посрещнати и поздравени лично от кмета Петко Стоев, а приятното време, в съчетание с чистия въздух, вкусния курбан и ароматната скара, направиха събитието изключително приятно. Домакините се бяха погрижили и за програмата – на сцената се извявяваха млади таланти, танцьорите от формация „Нова“, а изпълнителят на народни песни Николай Славеев предизвикваше аплодисментите на публиката, която припяваше на „Брала мома ружа цвете“ и песента за Райна Княгиня.
За първи път в местността е организиран детски лагер (колония) през 1907 г. Като курортно лятно вилно селище Панагюрски колонии е основано в началото на 30-те години на 20 век. В близост се е намирала сграда на летен лагер на Мъжката Гимназия в Пловдив построена през 20-те години. След 1935 година за кратко време са построени много вили на граждани от Панагюрище, но и от градове в други краища на страната. Вилите са масивни и специфично пригодени само за обитаване през лятото. Те са на големи разстояния една от друга и типично не са оградени. Основани са също няколко детски летни лагера. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили.
След идванто на комунистическата власт много от вилите са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като много от собственците на вили са от буржоазни и интелигентски семейства, които биват преследвани от новата власт.
ИСТОРИЯТА
През 1968 година на север от курорта по поречието на р. Медет започва разработката на медна мина под името „МОК Медет“. В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите. От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. Населението се увеличава всяко лято, когато летовниците пълнят своите вили, а също идват и групи детски лагери. В началото на 90те години на 20 век мина „Медет“ е закрита поради изчерпване на залежите. Постоянното население на Панагюрски колонии намалява плавно. Много от апартаментите в жилищните блокове биват купени от хора, които искат да ги ползват само през лятото с цел почивка. Някои от детските лагери не същестуват, но все още има детски групи които идват тук. Панагюрски колонии придобива отново предимно курортен характер.
