Начало Общество Секновение е. Лятото си тръгва

Секновение е. Лятото си тръгва

СПОДЕЛИ

Църквата отбелязва днес Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител. 

Св. Иоан Предтеча се възпоменава няколко пъти в годината: на 7 януари – Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември – Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни – Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август – Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост), на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и всеки вторник през годината, който също е посветен на неговата памет.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.

След кръщението на Исус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брата си!“. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважава и почита като пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!“. Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан. 

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: „Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него.“ Мнозина казвали: „Това е Илия“; други „Някои от пророците“; но Ирод все повтарял: „Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите“. Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителят на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.

Народът нарича днешният ден Секновение. Вярва се, че денят и нощта се секат,  влечугите и бубулечките тръгват към зимните си леговища, а с тях и всички самовили и змейове.

На Секновение не се работи, от него водата в реки, езера и морета става студена и неподходяща за къпане.