Двете всеки ден работят заедно и винаги в интерес на пациентите – да са обгрижени и получили точен резултат от изследванията си. Днес, 12 май, заедно ще отбележат Международния ден на медицинските сестри, посветен на рождението на първата професионална медицинска сестра – Флорънс Найнтингейл. Нейният пример се е превърнал в техен – да са отдадени на професията си и да бъдат милосърдни, какъвто е бил и заветът на Флорънс Найнтингейл.
Дора Николова е старша медицинска сестра на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в „Уни Хоспитал“ повече от 6 години. „Нашата професия дава изключително голяма възможност, ако искаш да се развиваш като човек, защото ежедневно имаш досег със страданието на хората и може да оцениш истински важните неща в живота“, разкрива ст.м.с. Николова. Спомня си, че в началото, докато учела ѝ било особено трудно да се справя с човешката болка, но никога не е съжалявала за избора си. Счита че е проявила прозорливост, предвиждайки дефицита на сестри. И за нас, и за пациентите, ще бъде по-добре, ако сме повече, обяснява ст.м.с. Николова и не крие съжалението си, че професията не е сред предпочитаните от младите хора. Подобряването на качеството на живот на диабетиците е основната цел на екипа, който работи в Отделението, споделя още старшата сестра. Особено се гордее и безмерно обича дъщерите си – по-малката все още е ученичка, но вече има интерес към медицината. За годините, в които работи в Панагюрище създава много приятелства – и с пациенти, и с колеги, и това ѝ помага, когато е далеч от дома си, който е в Стара Загора.
Марианна Тананска е старши лаборант на Клинична лаборатория и е част от екипа ѝ от откриването на „Уни Хоспитал“ през 2016 година. Връщайки се назад във времето си дава сметка, че професията ѝ я избрала сама. Споделя, че допирът с пациентите ѝ носи удовлетвореност, когато работата е свършена по правилния начин, а конкретният резултат от извършеното изследване е коректен, дори и да не е добър за пациента. „За мен е важно, когато взимам кръв на някого, това да е по най-безболезнения начин, а лабораторните изследвания да са изработени качествено. Важно е да се постигне високо ниво в работата на целия колектив, защото удовлетворението не може да е само от собствената работа, то идва когато мога да кажа, че лабораторията работи качествено. Всички даваме най-доброто от себе си и когато след манипулация виждаме благодарни очи сме спокойни“, казва ст. лаборант Тананска. Част от семейството ѝ е трайно свързано с медицината – баба ѝ е била акушерка, леля ѝ е медицинска сестра, братовчедка ѝ също е лаборант, а най-много се радва, че дъщеря ѝ е студентка по медицина.
И ст.м.с. Николова, и ст. лаборант Тананска са убедени, че доброто отношение и успокоителните думи са също толкова важни колкото лечението на пациентите. Усмивката им и успокояващият допир са тяхната сила срещу болката на хората. Споделят, че професията им е мисия и призвание.
