Симона Димитрова от село Бъта е сред българските момичета, избрани да представят автентични народни носии от Пазарджишко в календара „Девойко, мари, хубава“ 2022. Тя показва сукманена носия от село Щърково, правена в началото на ХХ век. Облеклата са от архива на Регионален исторически музей Пазарджик.
Носията е показана в месец януари от календара „Девойко, мари, хубава“ 2022 на Фондация „Живите български корени“, показващ шедьоври от българското културно-историческо наследство – традиционни народни костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
Сукманът е изработен от домашен черен вълнен плат, без ръкави, с широк пазвен отвор и пришити опашки отзад към раменете. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, украсена с ръчно изработена фина дантела. Престилката е двуплата. Чорапите са ръчно плетени, с украса от стилизирани флорални мотиви. Кърпата е памучна, с красиви разноцветни зарафлъци (кенета).
Екипът на Фондация „Живите български корени“ благодари от сърце на Борис Хаджийски – директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова Мария Йорданова – уредник отдел „Етнография“ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик
Симона Димитрова е само на 16 години. Зад това красиво и одухотворено лице стои будно девойче, силно обичащо фолклора – разказват за нея от фондацията. Ето какво разказва тя за себе си:
„Родена съм в панагюрски край, село Бъта. Тук съм израснала, тук са моите родители, моите роднини, моите корени. Като всеки млад човек обичам хубавата музика, обичам българската народна музика и песен. Обичам да мечтая.
Моята прабаба Стоянка Сиводошева е една от основателките на Фолклорен ансамбъл ”Иглика”, който догодина ще чества своя 70 годишен юбилей. За нея са ми разказвали, че е пеела много хубаво и е имала невероятно силен глас. Наследила съм от нея тази дарба. Да, аз пея наистина от както се помня. Обичам българската народна песен, обичам нашите, бътовските народни песни. Имам многобройни отличия от фестивали и събори.
Много обичам историческите забележетелности на Панагюрище, околностите на моето родно село Бъта. В село Бъта всяка година се провежда кукерският празник „Рогача”, а от десет години имаме и „Празник на шарената сол”.
Магично и неповторимо е усещането да облечеш носия на повече от 100 години. Обичам да се обличам в носия. Много обичам да изпълнявам бътовските и българските народни песни нагиздена с бътовската народна носия, с шарената китка на главата и усмивка на лицето.
България за мен е хубост и обич!“
*Фотограф: Петър Петров
Календара можете да разгледате тук: https://www.bulgarianroots.bg/bulgarian-roots-eshop
