Росен Петров припомня историята на трима българи от една черно-бяла снимка. Сред тях е и панагюрецът Тодор Калоянов (най-вдясно на снимката).
„Участник в Априлското въстание и опълченец от 1-ва дружина. Герой от сраженията при Стара Загора, Шипка, Шейново. Изключително уважаван човек, истински патриарх на възрожденския дух. Умира при нелеп инцидент на 28 юни 1948 година на 96 годишна възраст. Негов е бляскавият и трогателен спомен наречен „Отдихание до Оборище”, когато на преклонна възраст отново се качва на мястото на бунтовната клетва. Ето част от него:
„Друго е отечеството свободно. Кога почуках с бастуня по камъните на Балкана, като че чуех гласа му. Кой с файтон, кой с муле, а аз с дечицата – пеш. На гръдта ми – ордените, памет някогашна, без тях може, но без сърце не може! При паметника наш Минчо панагюрчето дума:
– Дядо Тодоре, стар си, а как можа да дойдеш до тук без конче?
Рекох му:
– Таз земля ме познава, като я почукам с бастуня, аз знам коя пътека е най-кратка, коя най-малко ще ме измори… И слязохме от Оборището пешком, всички сега заедно, по пътечките, които аз зная. Че то камъните и гората и пътеките са историята. Трябва човек да ги почука с дряновицата, за да им чуй мъдростта.”
