Станимир Велчев е председател на групата съветници от БСП в Общински съвет Панагюрище. Той бе единственият, гласувал „против“ предложенията поставяне на паметни плочи върху Мемориалната стена в музея на братя Дейкови и Атанас Сугарев. Вчера Велчев депозира в Общинския съвет предложение, свързано с темата. Ето какво сподели той пред ПИА.
Господин Велчев, вчера сте внесъл предложение в Общинския съвет, което е свързано с наболялата напоследък тема за почитта към изтъкнатите ни съграждани. Какво предлагате?
Ще започна с малко предистория. През 2003 г. инициативен комитет от изтъкнати местни дейци на културата и стопански дейци направи предложение за създаване на Мемориална стена в Градския исторически музей. В предложението са включени 38 личности, реализирали своята дейност през Възраждането, до края на миналия век. Предложените имена, с кратко обяснение, са публикувани в местната преса. Но извън високите критерии остават редица имена на личности допринесли за духовното израстване на Панагюрище.
През 2014г. фондация „Цоцорков род“ поде инициатива за създаване на мемориал с паметни плочи на заслужили деятели на културата – личности, допринесли за духовното израстване на Панагюрище. Тази инициатива бе подкрепена от читалищни и музейни дейци, радетели на културата, обществени организации, местното предприемачество. Бе създаден инициативен комитет и определени имената на заслужилите. По архитектурни причини проектът не бе реализиран.
Ето защо,вчера внесох предложение до председателя на Общинския съвет и кмета на община Панагюрище, като представители на местните власти, да инициират работна среща с представители на Общинския съвет, Общинска администрация, фондация „Цоцорков род“, читалище „Виделина –1865“ и Градски исторически музей, за да бъдат обсъдени възможностите за осъществяване на идеята.
Създаването на алея с паметни плочи (защо не в градския парк?) ще бъде израз не само на почит, но и възможност за поколенията да се докоснат до спомена за именитите панагюрски духовни дейци, без да се притесняваме от тънката граница относно приноса им и опасността с изтъкването на едни, да принизяваме приноса на други.
Един от основните упреци към съветниците, които не подкрепиха предложенията за братя Дейкови и Атанас Сугарев бяха, че никой от тях не излезе и не заяви публично своите мотиви…
Аз лично се придържам към този принцип – когато се внася предложение за награждаване на дадена личност, ако си „за“ ставаш и се мотивираш защо си „за“, но ако си против, тогава мълчиш, защото, ако станеш и започнеш да изреждаш мотивите си, рискуваш да се получи нещо изключително неприятно. Най-малкото подобно нещо би било неуважително към паметта на личността. Аз моето мнение съм си го казал в комисията, заседанието беше закрито. На такова заседание можеш да си кажеш мотивите против, без да засегнеш никого публично. Зададох въпрос в комисията – добре, ще поставим плоча на Атанас Сугарев, срещу когото нямам нищо против…ами на Делчо Радивчев? А на Георги Гемиджиев – който, лично според мен, също е един интелектуален връх, със сериозен принос към историята ни? Сами разбирате, че хората, които с нещо са допринесли за Панагюрище са много и този списък ще расте…А какво ще стане, ако сложим всички достойни и с принос на тази Мемориална стена? Ще се загубят онези, най-ярките, с национален и световен принос. Поставянето на плоча на Мемориалната стена е знак на най-висока почит, по-висока от присъждането на званието „Почетен гражданин“. Нека има градация. Във всяка област и във всяка сфера има хора, които са с огромен принос, и такива които са с по-малък. Има добри, по-добри и най-добри. Ние тук в момента какво искаме – да направим всички най-добри. Нека подчертая пак – аз говоря за критерии, не за това кой е достоен и кой не. Ако не следваме критерии, е възможно да омаловажим дейността на едни и да принизим дейността на други.
