Начало Култура Стефан Рапонджиев: От 900 до 1000 са читателите ни на месец

Стефан Рапонджиев: От 900 до 1000 са читателите ни на месец

СПОДЕЛИ

Подарък за всички първокласници от община Панагюрище прави Градска библиотека "Стоян Дринов". От 27 до 31 май всеки, който завърши 1 клас има право на безплатна регистрация до края на годината. Това съобщи директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев. Малчуганите, които вече знаят да четат са наши потенциални посетители и ние ги очакваме, каза още той. Идеята се реализира послучай Националния литературен конкурс за детска поезия и е част от инициативите в рамките на Националната библиотечна седмица. Тя се провежда от 13 до 17 май. Организира се за осма поредна година от Българската библиотечно-информационна асоциация.
За ролята и мястото на библиотеката в съвременния информационен свят разговаряме с директора на Градска библиотека "Стоян Дринов" – Стефан Рапонджиев.

 

Г-н Рапонджиев, какво е мястото на библиотеката в съвременния информационен свят?
Библиотеката отдавна е излязла от сферата на едно тяло, което държи в себе си книжния носител. Тя вече се е трансформирала в добре функциониращ информационен център. Ние тук вече сме провели четири курса за компютърна грамотност за възрастни над 60 години. В момента се подготвя пети курс. Във всеки се обучават по шест човека. Четирите минаха успешно и завършилите свободно си служат с компютъра, спокойно влизат в интернет, правят си профили в социалните мрежи. Преминахме и един курс с незрящи, благодарение на Лайънс клуб, които ни дариха програма – специален софтуер за незрящи. Тук се обучиха седем човека. Преди това няколко млади момчета и момичета преминаха курс на обучение в Пловдив, за да могат да си служат с въпросната програма и след това предадоха уменията на незрящите. Един от тях също вече е обучител. Те също идват и спокойно си работят в библиотеката. Хубаво е да се знае, че благодарение на тази програма ние започнахме едни хубави отношения с Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Сега част от техните специални книги – 25, за незрящи са на разположение в нашата библиотека. Имаме още една идея – да организираме екскурзия за незрящите до старозагорската библиотека, с която също сме в много добри отношения. Говорили сме с колегите и те са отворени за идеята да срещнем нашите хора със зрителни проблеми и техните.

А има ли и колко са читателите, които идват, за да вземат книги за четене?
Имаме, разбира се. Колкото и странно да звучи ние имаме много читатели. Дневникът на библиотеката черно на бяло доказва какво е текучеството на читателите. На месец идват от 900 до 1000 човека да си избират книги. Привличаме ги с разнообразна литература. Всеки месец купуваме книги като за целта заделяме от 500 до 1000 лв. Правим анкети и допитвания какво се търси. Голям бонус са и авторите, които водим тук на срещи с читателите. Много е важен живия допир с авторите. След такива срещи започват са търсят и книгите им. По този начин, ми прави впечатление, че започна да се търси и да се чете българската литература. Това е хубаво, защото някои от съвременните български автори могат да се наредят до едни от най-добрите класици. През 2012 г. посещенията ни са 11 764, за 2011 г. пък имаме 10 696. Като гледам посещенията по месеци през настоящата година, накрая пак ще отчетем поне с 1000 повече читатели от 2012 г.

Какви са по възраст най-честите посетители на библиотеката?
Различни са, но най-често идват децата до към 5-6-ти клас. Те са ни редовни читатели, търсят книги, разменят помежду си. Идват и тези, най-малките, които са се научили да четат. Имаме си и едни постоянни читатели и тяхната възраст е различна. Не е вярно да се казва, че не се чете в днешно време. Ние сме постоянно в един диалог с читателите, виждаме ги, комуникираме с тях. И през 70-те години, който е искал да чете си е чел. Така е и сега. Който има потребност, чете. А и както казах ние вече не сме само хранилище на книги, а работим като информационен център.

Какъв е фондът на Градската библиотека?
2013 г. започнахме с общо 78 896 книги. Вече казах, че го попълваме всеки месец, отделно получаваме и дарения. Кандидатстваме с проекти по различни програми и така също набавяме книги. Купуваме разнообразна литература.

Какви са предпочитанията на читателите?
Различни, но в последно време прави впечатление, че все по-често търсят философска литература, психология. Чете си се и художествената литература. Излизат много интересни автори с техните бестселъри и те се търсят.

Какви ценни стари издания притежава библиотеката?
Ние имаме архивен фонд от над 200 старопечатни издания. Сред тях има много ценни неща, които ги няма дори и в Народната библиотека. Те са библиографска рядкост. Особенно внимание заслужават: "Граматика на българския език", "Кратко ясно изложение за правилно чтение на гречески език" на Неофит Рилски, издадено през 1835 г., Водител за взимане на училища и писменик на Сава Допроплодни, отпечатани в Земун през 1852-1853 г., Неделника на Софроний Врачански, първото преработено издание на "История славянобългарская" на Паисий Хилендарски, един от учебниците, по които е преподавала Райна Княгиня, написан от нея. Важно е, че знаем и пише на кого е била притежание самата книга. Има дарение от Марин Дринов, има книги от библиотеката на Нешо Бончев.

В какво състояние са тези старопечатни книги?
Някои от тях са в добро състояние, но други си плачат за реставрация. Това обаче е изключително скъп процес и трудно осъществим. Книгите трябва да се отнесат в Народна библиотека, но аз не бих се съгласил, защото си мисля, че част от тях няма да се върнат. Трябва да отбележа, че много стойностен архив от издания има и в музея. Заедно с нашите може би ще станат към 400-500 старопечатни ценни книги.

Библиотеката е източник на редица инициативи, какво следва?
Най-близко стоящата инициатива е награждаването от Националния литературен конкурс за детска поезия. Председател на журито е Кирил Назъров – един от стойностните автори на детска поезия. Той ще каже тежката си дума. Факт е, че имаме 89 участници от цялата страна. За първи път имаме и участник от чужбина – това е една българка, която живее в Испания. Произведенията са над 230. Има интерес към конкурса. Награждаването ще е на 30 май в библиотеката. Съвпада със 130 години от рождението на Стоян Дринов. Мероприятията са част от програмата, която започнахме в края на януари и кулминацията е литературният конкурс. Ще има и едно мило представяне на поезията на Стоян Дринов от малки възпитаници на школата "Евгений Зумпалов". Силно се надявам тези, които ще бъдат наградени да присъстват, за да си получат лично отличията. Това е, което предстои. Разбира се, плануваме и седмица, посветена на малчуганите в началото на юни. Разговаряме и с някои автори да гостуват при нас.Един от тях е Александър Урумов, но пак казвам, че все още сме в процес на разговори и уточнения.