Начало Любопитно Стражевата крепост „Койчово кале” край Панагюрище

Стражевата крепост „Койчово кале” край Панагюрище

СПОДЕЛИ
Снимка poseti.guide-bulgaria
restorant
Снимка poseti.guide-bulgaria
Снимка poseti.guide-bulgaria

Крепостта „Койчово кале” е издигната на едноименния връх „Койчов камък”, 7 км северозападно от Панагюрище, на надморска височина 930 метра. Тя е част от Средногорската отбранителна система, създадена през V век след Христа. Време размирно за ранната Византийска империя, което е наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Причината е свързана с охраната на новата столица Цариград и на нейния хинтерланд Тракия. В тази връзка възниква и укреплението „Койчово кале” с площ около 8 декара.

Става въпрос за укрепление, което е побирало до 70-80 хиляди войника, и което е имало връзка с Панагюрската котловина.

Крепостта е имала солидна връзка с много важния военен и административен път, който, идвайки от Пловдив, минавайки по долината на река Луда Яна и след това през Вран камък и Смолски проход, е осигурявал връзка на Тракия със София. Това е вторият по важност военен път. Първият е минавал през трасето Пазарджик – Ихтиман – Вакарел за София, а вторият път е този, който е минавал през Пловдив – Овчите хълмове – Луда Яна – Вран камък – Смолски проход за София, но този път е осигурявал чрез Етрополския проход връзката на Северна България с Тракия. Това го прави изключително важен, не само през този период, но и по-късно по време на турското владичество. И двата пътя са еднакви по дължина и за това са и еднакво използвани, но всеки си има своите предимства.

Останките от крепостта за първи път са открити през 1993 година. При археологически разкопки е разкрита цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра Укреплението е с много издължена форма 135х45 метра. Изследвани са и шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Открит е и входа на крепостта, който се намира в северозападния ъгъл и е с ширина 2,70 метра и представлява коридор с дължина 3,40 метра. Във вътрешното пространство на крепостта, подът е бил застлан с малки ломени камъчета, върху глинеста подложка.

Крепостта е превзета, след което е ликвидирана в началото на ХІ век, вероятно това е времето на войните на Западната българска държава на Самуил и Византийската империя по времето на Йоан Цимисхи и Василий ІІ.