Има хора, които са като лъч слънчева светлина в облачен ден. Виждаш усмихнатото им лице и веднага ти става по-светло и по-топло на душата. Татяна Данова е точно от този рядък вид хора. От тези, които толкова много липсват на ежедневието ни. Още от малка и през ученическите си години Таня пее прекрасно и взема участие в организирани на местна почва концерти, радвайки публиката с красивия си сопран. По-късно заминава за Лондон, където учи пеене в Associated Board of the Royal Schools of Music. Докато е в България се занимава с доброволчество – първо фондация Българска Традиция, а след това към И АЗ МОГА / I Can Too – фондация за подпомагане на деца със специални нужди. В момента Татяна е в Англия. Тя отдели от времето си, за да си поговорим. За мечтите, за липсите, за живота на острова и още неща.
Здравей, Таня! Когато се срещнахме за първи път, ти беше едно малко момиче, което пееше прекрасно, рисуваше и усмивката не слизаше от лицето му. Порасна ли това момиче?
Здравей, Мадлена! Много се вълнувам! Благодаря ти за вниманието и интересните въпроси, които си подготвила. Със сигурност по доста от темите, които си засегнала има доста какво да се каже, но ще се постарая да съм максимално кратка в отговорите си по много причини.
Онова момиче, което помниш от класната стая в Гимназията отдавна порасна, но май успя да запази онзи огън на детството, който дават само мечтите. Момичето, което гледа към звездите винаги ще го има, както и усмивката.
Сбъдна ли мечтите си?
Не знам дали е възможно да се постигне това. Би означавало, че човек е спрял да мечтае, а аз определено не съм.
Ти живееш в Англия от няколко години. Какво те отведе там?
Още от онези години, в които се запознахме с теб, винаги съм искала да опознавам хората и съм била любопитна за живота извън България. В Англия ме доведе възможност за работа с подкрепата на най-добрата ми приятелка и нейното семейство, както и желанието за промяна.
С какво се занимаваш сега?
В момента работя в сферата на ЖП транспорта, който тук е доста развит.
За какво мечтаеш?
Мечтая за повече изкуство, което ми липсва в момента, особено след всичките години в България, прекарани сред толкова много таланти от различни сфери и участия в концерти и събития. Мечтая също за повече изкуство в живота на хората, за повече красота и доброта, мечтая за мир и хармония по света, за обединение на човечеството, за глобална промяна и повече духовност и любов.
С какво англичаните са по-различни от нас?
Драматични различия аз лично не виждам чак толкова или може би не търся – всички сме хора все пак. Осъзнавам разликата в начина на мислене на хората, които са родени в държава със закони и политика, която им е осигурила нормални условия на живот, спокойствие, възможности за развитие и права. Това е моето усещане за нещата. Има културни различия и това е разбираемо.
С какво не успя да свикнеш?
Може би с храната, макар че тук има почти всичко.
Какво ти липсва там?
Няма да коментирам семейството и приятелите, защото смятам, че това е ясно за всички. Семейство и приятели като моите няма никъде по света! Това, което най-много ми липсва е планината. Там намирам аз енергията на корените. Езикът ми липсва и пъстротата на диалектите, думите, които не могат да се изкажат на друг език, а само на Български.
А какво от България не ти липсва?
Искам да започна с това, че не ми е лесно да говоря по темата и няма да се впускам в излияния. Не ми липсват негативните реакции на хората към всяко едно нещо, което се прави, в каквато и да било сфера. Тук имам предвид хубавите и позитивните неща, които се създават, постиженията, концертите, наградите… Другото не искам да коментирам честно казано. Всички знаят за какво става въпрос.
Ще се върнеш ли в България един ден?
За момента нямам такива планове.
Ако можеше да върнеш времето 10 години назад, щеше
да….?
Щях да съм по-смела.
Как си се представяш след 10 години?
Нямам представа, но се надвам да съм щастлива, както и всички, които обичам.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
Обичам да ходя на концерти, на кино, да разглеждам музеи.
Обичам да гледам документални филми по всевъзможни теми. Обичам да пея.
Какво те кара да се усмихваш?
Добра дума, постъпка, шега, хубава картина, чашата еспресо всяка сутрин, живописната природа, хубава песен и много други неща.
Какво те ядосва?
Безотговорността, нахалството, неуважението, посредствеността.
А натъжава?
Същите неща, изброени по-горе.
Ако можеше да се превърнеш в някой друг, кой би искала да си?
Бих искала да съм винаги вярна на себе си.
Вярваш ли в чудеса?
Винаги!
Кое е най-голямото чудо в живота ти?
Приятелите ми и любовта, с която съм обградена, където и да съм.
Какво би казала на тези, които сега планират да напуснат България и да търсят реализация в чужбина?
Домът може да бъде навсякъде. Родината е една.
Пожелай нещо на читателите ни?
Желая на всички здраве, мъдрост, смелост и най-вече да не забравяме никога важността на свободата и силата на своя глас, както и силата на любовта и добротата!
