Начало Интервюта Taтяна Пенчева: В селото е голямата истина

Taтяна Пенчева: В селото е голямата истина

СПОДЕЛИ
Реклама

Текст: Неда Кирилова, Агри.БГ 

Татяна Пенчева е идеен млад човек, завърнал се от чужбина в китното родно село, за да търси не просто спокойстиве, а хармония, развитие, пълноценен живот.

Възможно ли е постигането на тази идилия у нас?

За трудностите в земеделието, следването на идеалите и как се постига щастие на село, споделя Татяна Пенчева от панагюрското село Бъта – управител на семейната фирма и родолюбец. Дамата отглежда зърнени и маслодайни култури в необлагодетелстван район. Има и малка ферма с 40 крави.

Имали сте различни хоризонти пред себе си, живели сте в чужбина. Разкажете ни как станахте български фермер.

Осем години живяхме в Испания със семейството ми. Достатъчно дълго. В един момент гените в мен се събудиха и започнах да се занимавам с конна езда. Просто имах нужда да съм сред природата. 

Тогава настъпи преломният момент, защото се замислих за бъдещето, за ценностите, за смисъла на живота. И къде е моето място.

Споделих  вълненията си вкъщи и постепенно заедно взехме решението. Затворихме кафенето, което имахме, събрахме всичките си спестявания и се върнахме в родното ни село.

Защо една жена избира да се занимава със земеделие?  

А защо не? Обикновено се твърди, че ние, жените, сме „слабият“ пол, но не е точно така. Смятам, че много често ние сме водещите не само в семейството, но и в бизнеса.

Практиката показва, че все по-често се срещат жени в този бранш. А аз избрах да се занимавам със земеделие и да живея на село, защото, на първо място, искам детето ми да има моето детство. Второ, искам сами да си отглеждаме храната.

Коя женска черта Ви помага да се справяте в работата?

Може би като жена съм по-търпелива и последователна, знам ли. От създаването на семейното дружество аз поех изцяло административната част. Бих казала, че това не е лека задача, защото постоянно се сблъскваме с все нови и нови изисквания.

Кое е най-вълнуващото в работата Ви?

Безспорно, за мен това е моментът,  когато видя плодовете на нашия труд, на всичките ни усилия.

А какви трудности срещате?

Често се среща нелоялна конкуренция от фирмите и земеделските производители фантоми, които умишлено разделят стопанствата си с цел получаване на по-големи субсидии. За тях всичко е печалба на всяка цена, без значение, че се нарушават морални общочовешки норми.

През годините се нагледахме на площи с „био тикви“, „био пъпеши“ и какво ли още не уж „био“.

Всичко това няма как да не рефлектира върху нас, малките, но реални производители. Трудно е при ниски добиви в планински, необлагодетелствани райони, какъвто е нашият, да бъдеш конкурентоспособен именно на такива фирми.

Те с години получават по над двеста лева субсидия на декар за несъществуващи  „био“ посеви, което автоматично ги прави по-агресивни, меко казано.

От всички дейности в селското стопанство, с които се занимавате, коя е най-трудоемка и защо?

Сблъсквам се често с прекалената и утежнена бюрокрация. Постоянно говорим за европейско финансиране, но програмите по една или друга причина остават недостъпни за малките земеделци, защото се изисква прекалено голямо съфинансиране.

Коства ли Ви работата нещо в личен план като жена, като майка?

Разбира се. Много често, особено през летния сезон, се налага да пренебрегвам личния си живот – детето си.

Дори изкарах цялата си бременност, до последния ден преди раждането, работейки. Смятам, че много често не мога да отделя достатъчно и пълноценно време на детето си, но това е част от цената, която плащаме като предприемачи.

Смятате ли, че у нас има добра почва за развитие на млади фермери?  Какво още трябва да се промени?

Не! Моята преценка е, че условията не са благоприятни, защото ако нямаш сериозен капитал, стартирането е невъзможно. Ние инвестирахме всеки изкаран с честен труд лев в земеделие и трябва да ви кажа, че през годините сме срещали големи трудности като прохождаща фирма, но продължаваме с пълна сили напред. Не се отказваме.

Трябва да се прецизират критериите за подпомагане с оглед на това, субсидиите да достигат до реалните родни производители, защото има много паразитиращи.

Предавате ли на децата си любовта към селското стопанство? 

О, да! Нашите деца са все още малки, но определено имаме за цел да им предадем привързаността си към родното, към животните и към селското стопанство, към труда.

В селото е голямата истина. Животът на село е изчистен, доколкото може, от излишна суета и вредни навици, или поне нашият е такъв.

Какви са плановете Ви за развитие в сектора?

През годините успяхме да инвестираме и да закупим необходимата ни селскостопанската техника. За обработката на нашите площи разполагаме със собствени машини, които ни позволяват да намалим производствените разходи. Стремим се да отглеждаме многогодишни и едногодишни култури, за които се изисква минимален брой работна ръка, защото, както е добре известно, намирането й за нуждите в нашия сектор е изключително трудно.

Поставили сме си за цел да се развиваме в сферата на животновъдството и малко по малко вървим и в тази посока.

Ние сме упорити, дори твърдоглави и последователни. Никога не се отказваме! 

Източник: Агри.БГ