Начало Вдъхновяващи истории Теодор Димитров – панагюрецът, който завеща на България пет ТИР-а култура

Теодор Димитров – панагюрецът, който завеща на България пет ТИР-а култура

СПОДЕЛИ
Лятото на 2000 г. Т.Димитров/вляво/, П.Кузманов/вдясно/ и племенникът на Кузманов, на гости в Швейцария

Ако беше жив, днес Теодор Димитров щеше да празнува 88-я си рожден ден

Автор: Мадлена Георгиева

През 2008 година ТИР, пълен с гравюри, рисунки, азиатски и африкански скулптури, стари книги, пристига от Женева в София. Съдържанието на огромната товарна кола е едва една пета от движимото имущество, което покойният зам.- директор на библиотеката на ООН – панагюрецът Теодор Димитров, е завещал на родината си. Предметите и произведенията на изкуството се събират в общо пет ТИР-а. Недвижимото имущество, което българинът оставя в полза на родината си се състои от имоти в Швейцария, Франция и България.

Тъй като е огромно по обем, наследството се съхранява на няколко места – в Национален исторически музей, Национален музей на българското изобразително изкуство, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Национален политехнически музей, Национален музей “Земята и хората”, Национален природонаучен музей – БАН, Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Национален военноисторически музей, Национален музей “Св. Св. Кирил и Методий” и Държавна агенция “Архиви”.  Част от него е в Панагюрище, но по мнение на специалисти, сред вещите- съдове, списания, книги, оценени на 1-2 евро, няма кой знае какви културни находки. Най-ценните експонати – картини на Дали и Барк, африканско и индианско изкуство, старопечатни издания, не са предоставени на Панагюрище.

На фона на обществения и медиен фурор, който преди 12 години предизвика новината за огромното дарение, някак на заден план остана личността на дарителя. Освен това, че Теодор Димитров се пенсионира като зам.- директор на библиотеката на ООН, повече подробности за житието на дарителя не бяха изнесени.

 

Кой е Теодор Димитров?


Роден е на 26 февруари 1932 година. Майката му е родом от Панагюрище, а баща му е от Стрелча.

Ето какво си спомня за вуйчо си панагюрецът Панчо Кузманов:

„Моята майка и бащата на Теодор Димитров – чичо Делчо, са брат и сестра. От това, което баща ми ми е разказвал, знам, че по време на бомбардировките над София  семейството им идва в Панагюрище и остава в продължение на три години в нашата къща. Освен Теодор, фамилията има още четири деца  – Ангел, Георги, Иван и Мария.”

Докато семейството му пребивава в средногорския град, Теодор завършва с отличие панагюрската гимназия.

„ Бил е много буден и интелигентен младеж. Освен всичко друго, много му се отдавали чуждите езици. Помагал е на баща ми в работата около фурната – най-вече се е занимавал с продажбата на хляба. Баща ми разказваше, че от хартиените чували, в които се съхранява брашното си правел листове и пишел стихове.” – продължава разказа си Кузманов.

Години по-късно, вече получил швейцарско поданство, Теодор Димитров с обич си спомня за годините, прекарани в Панагюрище и често казва на Панчо и неговия брат: ”За мен вашият баща е като мой…”

Домът на сем. Кузманови в Панагюрище, където семейството на Т.Димитров живее в продължение на 3 години.

Топлите спомени са причината след години, вече установил се да живее в Швейцария, Теодор Димитров да не прекъсва връзката с панагюрските си роднини.

Малко известен факт е, че години наред той издържа местни студенти.

Спомням си,че при едно от гостуванията в Швейцария, аз и брат ми тръгнахме от тук със списък на лекарства – съседи и познати ни бяха поръчали да им вземем кой от каквото имаше нужда. Бай Теодор обаче купи всички лекарства с негови пари.” – спомня си Панчо Кузманов.

Обиколилият цял свят и видял какво ли не Теодор Димитров има желание да направи нещо хубаво за Панагюрище.

Всичко започва от там, че преди години Димитров поканил своя любим панагюрски вуйчо на гости и по време на разходките им, в един немски кантон видели красива сграда с две кули. На всеки  кръгъл час от едната кула се показвал Вилхелм Тел, преминавал и влизал в другата кула. Това впечатлило панагюреца и той споделил пред племенника си, че би било много хубаво, ако и в Панагюрище има нещо, подобно на тази атракция. Тогава на Теодор му хрумнала идеята, че идеално място за подобна атракция в Панагюрище би било читалището, а вместо Вилхелм Тел, часовете могат да отмерват Райна Княгиня и Георги Бенковски. Димитров имал точна представа как може да се реализира идеята, но и не само това – бил готов да я финансира. След като се свързал с тогавашната градска управа и споделил идеята си, очевидно тя се е сторила толкова сюрреалистична на тогавашната управа, че директно го отрязали с думите, че „това е западно влияние.”

Това някак си уби желанието на вуйчо ми да иска да прави каквото и да е за града, но той продължаваше да подпомага панагюрски студенти, разказва племеникът.

Как Теодор Димитров стига до поста зам.- директор на библиотеката на ООН

Панчо Кузманов разказва това, което знае от родителите си, а по-късно и от разказите на вуйчо си.
Теодор Димитров завършва с пълно отличие висшето си образование по библиотечно дело в Букурещ. След 9 септември 1944 г. търсейки си работа, младежът попада на обява за конкурс за библиотекари в ООН. Явява се и печели първото място. Само, че вместо него за Женева заминава класирал се след него момък – син на партизанин. Въпросният младеж обаче изкарал в Швейцария едва няколко месеца. В библиотеката на световната организация съвсем скоро разбрали, че изпратеният от България младеж всъщност не е този, който е спечелил конкурса. И настояли в Женева да дойде този, който трябва. Така Теодор заминава за Швейцария. След първия изпитателен месец работа в библиотеката, той подписва договор за три години. След това преподписва няколко пъти за по толкова. Междувременно получава швейцарско поданство и се установява окончателно в Обединеното кралство.

Теодор Димитров/вдясно/ и вуйчо му Г.Кузманов

Колкото до семейното му положение, Теодор Димитров е бил женен в продължение на около две десетилетия за българката Ева, но бракът им се разпада по неизвестни причини. Вероятно една от тях е липсата на деца.

„Вуйчо ми беше среден на ръст, с атлетично телосложение и къдрава коса„, разказва племенникът Панчо.

През 2000 година, две години преди смъртта му, когато бяхме за втори път на гости в Швейцария, той изглеждаше в отлично здравословно сътояние. Няколко пъти при него идваше една негова приятелка – лекарка, с около 10 години по-млада от него„, спомня си още Панчо Кузманов. Две години по-късно, на 27 август, близките на Димитров научават за смъртта му.

Последните дни на Теодор Димитров са обвити в мистерия

Българинът умира на 17 август 2002 г.в Университетската болница в Женева, където постъпва четири дни по-рано. Официалната диагноза е терминален рак на стомаха с разсейки в цялото тяло и мозъка. До днес близките му не знаят защо вестта за кончината на Теодор Димитров им е съобщена десет дни след като той е издъхнал – на 27 август. Около кончината му има и още една въпросителна, свързана със завещанието, което Димитров подписва два дни преди да умре.

Ето какво си спомня и племенникът Панчо Кузманов за дните предшестващи смъртта на вуйчо му:

„ Редовно се чувахме с него по телефона. Ако ние му звъннехме, обикновено ни казваше да затворим и набираше той, за да не се охарчваме. 17 дни преди да почине, брат ми разговарял с него по телефона и после сподели,че имал чувството,че вуйчо ни не е бил на себе си. Бил коренно променен.”

Лятото на 2000 г. Т.Димитров/вляво/, П.Кузманов/вдясно/ и
племенникът на Кузманов, на гости в Швейцария

Братът на Теодор Димитров – Иван, разкрива някои подробности около двете завещания. Първото – подписано на 28 юни, 2001 година, според което по-голямата част от недвижимото му имущество, както и спестяванията в Обединена банка на Швейцария са разпределени между роднините му. В това завещание българската държава също има място, но при точно определени условия. Второто си завещание Димитров пише два дни преди да почине – на 15 август 2002 година и в него е записано:

„1. С настоящото отменям всички предишни завещателни разпореждания.

2. Правя наследник на всички мои имущества, където и да се намират и каквото и да е тяхното естество Република България

3. Определям Постоянното представителство на Р България при ООН в Женева като мой изпълнител на завещанието.”

Впоследствие точка 3 е отменена от съда, заради конфликт на интереси.

Според близките на Теодор Димитров, второто завещание той е подписал с помрачено от лекарствата съзнание. Самият текст на завещанието , по разбираеми причини, е бил написан от нотариус.

Иван Димитров и до днес продължава да търси истината за последните дни на брат си Теодор.