На 07.12.2018 г. в Исторически музей, гр.Панагюрище ще се състои музикално-поетична премиера на книгата „ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО ВЗРИВА” на талантливия български поет АТАНАС КАПРАЛОВ с участието на композитора ХАЙГАШОД АГАСЯН.
Гостуването се осъществява по покана на Арт-клуб“Асарел-Медет“АД и с подкрепата на Исторически музей, гр.Панагюрище.
В музикално-поетичната вечер Атанас Капралов ще представи последната си книга „ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО ВЗРИВА” с въздействащ рецитал на част от стихотворенията, а композиторът Хайгашод Агасян ще изпълни песни по творби на автора.
Атанас Капралов е един от водещите съвременни поети. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров и други. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с редица композитори.
2018 г. е много успешна за Атанас Капралов в творчески план. След известна пауза, която при него по правило е изпълнена със сериозен вътрешен диалог за смисъла и светоусещането, той приближи себе си и читателите съвсем до взрив от поезия, като напълно заслужено не пропусна и най-младите от тях, децата, с издадените от него книги „Приближаване до взрива“ и „Валсът на цветята“.
За любимия на поколения българи композитор Хайгашод Агасян 2018 г. е свързана и с реализацията на диск с песни за надеждата, за детството, за “някога, някога…“, защото сега животът е твърде сериозен, а човек винаги има нужда от надежда, за да продължава нататък. Той е автор на театрална и филмова музика, на забавни песни за възрастни и деца, много от които добили широка популярност.
Като композитор е носител на награди от авторитетни национални форуми, сред които “Златният Орфей”, “Сладкопойна чучулига”, “Бургас и морето”, Младежки конкурс за забавна песен, Конкурс за детски песни на БНТ, Пролетен радио конкурс и др. Сред изпълнителите на неговите песни са Михаил Белчев, Искра Радева, Стефка Оникян, Деян Неделчев, Домино и др.
В рамките на вечерта Атанас Капралов, който е и директор на Националния литературен музей, ще открие изложбата „Хипократ и Пегас“ – творби на писатели медици от Възраждането до наши дни. Документалната експозиция е дело на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели.
А по-рано през деня гостите ще посетят ученици от СОУ“Нешо Бончев“ по инициативата на Арт-клуб“Асарел-Медет“ „Да бъдем в час за час“.
Заповядайте на 07.12.2018 г. от 17:30 ч. в Исторически музей, гр.Панагюрище, за да се насладите на творчеството на двама от най-известните български творци.
Входът е свободен.
И нека словото и музиката да сътворят празника, който да остане за дълго в сърцата!
Очакваме ви!
СЛЕПОТА
АТАНАС КАПРАЛОВ
Този миг съм го чакал с години,
с векове,
с векове съм го чакал!
Аз отпивах дъха ти невинен,
ставах дъх и…
не помня нататък.
Помня само,
че някакво цвете
ме погълна във своята чашка.
И понеже бях син на небето,
дълго
с лунен прашец
го опрашвах…
Изпод тази родилна целувка
плахо никнеше твоят образ.
И усетил,
че не сънувам,
си повтарях:
Да бъде обич!
А очите ми като капки
се разтваряха в теб…
Накрая –
аз бях сляп.
Но и ти бе сляпа.
И дали ще прогледнем –
не зная.
БОЖЕСТВЕН ЗНАК
АТАНАС КАПРАЛОВ
Страшно бяло е всичко край мене –
тези улици,
тези дървета.
Сякаш снощи библейският гений
своя смъртен саван им е метнал.
Аз дъха си едва поемам
сред мистичната безметежност,
осъзнал,
че сега е време
за дълбока любов,
за нежност…
Колко
тук
ще стои на гости
тази моя душа космична?
С устни пръстите ти докосвам,
както с клечка кибрит –
свещички.
Ти не можеш да ме загърбиш –
Аз съм твоят божествен смисъл!…
А под нас като знак безсмъртен
Този ангелски сняг
топи се.
ЖИВ
АТАНАС КАПРАЛОВ
В безпощадната битка за постове
низостта с царски жезъл е вече.
Даже ти да възкръснеш,
Апостоле,
да ѝ бъдеш слуга си обречен.
Ще ти лепне на лудите славата
някой властник,
щом сочиш,
че в дълг е.
Той за лъвската чест на държавата
днес духа ти
с венци беси.
Мълком.
И дори композира портрета ти
в своя офис изискан
така че –
като гледаш как смъква рушветите,
да се чувстваш в челото захрачен…
А пък в храма владиците лакомо
бога ръфат като атеисти.
И ти иде с черешов топ,
Дяконе,
да се гръмнеш за вярата чиста!
Но недей да разбунваш народа си,
че е вечно
ту – рано,
ту – късно.
Той откакто се помни,
свободен е
да избира синджир за врата си…
И защо ли сега пак увиснал си
там,
в небето,
от скотски стон люшкан?
Може би за да видим,
че истински
жив си ти,
а пък ние…
наужким.
