Църквата почита днес преп. Тит Чудотворец.
Той живял през VIII в., когато Христовата църква била разтърсена от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори тогава също били иконоборци. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и прогонвани. Мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се отдавали на молитва. Укрепнали духовно, те отново се връщали в градовете и ставали смели защитници на православното учение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От малък той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал монах. Целия си живот прекарал в молитва и монашески подвизи, като проявявал кротост и смирение, любов към ближните и милосърдие. За този му свят живот Господ го удостоил с чудотворство. Твърдо убеден в истината на православното учение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се проявил като непоколебим защитник на истината.
