Начало Любопитно Царят на колбасите – панагюрецът Христо Докузанов

Царят на колбасите – панагюрецът Христо Докузанов

СПОДЕЛИ
restorant

Магазинът на панагюрецa Христо Докузанов в центъра на София е еталон за вкус и качество през 20-те – 40-те години на миналия век

Възрастни софиянци още помнят вкуса на Докузановите колбаси, които са опитвали като деца. И чиито качества, вкус и аромат са немислими за днешните. Произвеждал ги един напълно самоизрасъл предприемач, който макар и необразован, умеел добре да се учи от чуждия и от собствения си опит и със стриктност и постоянство да пожъне успех и уважение.

Казва се Христо Докузанов и е роден в Панагюрище през 1885 г. Баща му Стоян Докузанов умира млад и оставя съпругата си да се грижи за 4 невръстни деца. Христо още 9-годишен започва да чиракува в месарница. 14 – 15-годишен тръгва заедно с други панагюрци да си пробва късмета в София. Младата българска столица по това време е Елдорадо за мнозина централноевропейци, които идват да завладяват девствени пазари. Сред тях е и чехът Франтишек Клоучек, който отваря колбасарница на бул. „Дондуков“, тогавашен „Свети Крал“, на мястото на сегашния ЦУМ, където столичани за пръв път виждат пражка шунка, леберкез, винервурст и кренвирши. Христо Докузанов започва работа при Клоучек и за няколко години се утвърждава като най-добрия му работник. И е усвоил всички тайни на бизнеса – от доставките и подбора на суровините, през съставките и начина на производство на колбасите до маркетинговите тънкости по продажбата на продукцията.

Залисан в работата обаче, е на път да си остане стар, по тогавашните разбирания, ерген. И на 30 г. се жени за съгражданката си от Панагюрище Нена Михлюзова. През 1918 г. Докузанов тегли кредит и купува магазина на Клоучек.

Докузанов купува големи ливади за сено, намиращи се в сегашния квартал „Манастирски ливади“. Построява обор и транжорна в сегашния „Хаджи Димитър“. Обикаля и цялата страна с пакарда си (какъвто у нас освен него има само цар Борис III), за да подбира най-доброто месо. Построява къща на бул. „Мария-Луиза“ и ул. „Козлодуй“ за семейството си, в което вече има две деца, и всяка сутрин ходи пеш от там до магазина си на „Дондуков“.

А той е огромен и силно осветен вечер. Отвсякъде висят бутове и суджуци, витрините са пълни с всякакви пресни и сушени колбаси, а също и прясно месо. При това – на цени умерени, както пише в рекламните карета в тогавашните вестници.

И наистина има всичко: суджук, луканка, старец, бабек, кървавица, шунка, кренвирши, мортадела, наденички, карначета, леберкез, винервурст, метвурст, лебервурст, хамбургски, загребски, плевенски, русенски и ломски салам, както и пастет, който направо се продава още топъл.

Като народен човек Докузанов намира добър подход в рекламата и маркетинга. Пикантният салам за младежи мераклии се нарича „Ергенче“. „Мешано“ пък е набор по малко от много неща в картонена фуния с капак. Българинът е консервативен и най-добрият подход е да опита нещо непознато редом с познато, иначе е предубеден. Пресните колбаси и месо, които нарича „мека стока“, никога не остават за другия ден – вечер останалото се продава на ниска цена или се раздава. А обрезките от краищата на саламите са любими на студентите, харизвани им почти без пари. През 30-те години пред магазина често може да се чуе такава студентска серенада:

Една прочута колбасарница зная, 
в София на „Дондуков“ е тя, 
там, дето има винаги пресни колбаси – 
най-любимата за всички храна.

Но истинският урожай за бедните е събота вечер (в неделя магазинът не работи), когато всичко по витрините се продава на символична цена или направо се раздава.

Освен че раздава на работниците си и на бедните част от продукцията, Докузанов е и благодетел. Дарява 400 000 златни лева за читалището в Панагюрище, издържа бореца Дан Колов, преди да добие световна слава, подпомага най-голямото тогава у нас младежко спортно дружество „Юнак“ и футболния отбор Левски. За благодеянията си получава златен медал от БЧК.

При най-тежките бомбардировки над София през 1944 г. обаче колбасарница „Докузанов“ е срината със земята. Собственикът й, сърдечноболен, я надживява само с година.

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа.