Начало Култура Учени от БАН подготвят “говореща” карта на българските диалекти

Учени от БАН подготвят “говореща” карта на българските диалекти

СПОДЕЛИ

Учени от БАН подготвят “говореща” карта на българските диалекти, това съобщи доц. д-р Анна Кочева от секцията по диалектология при Института по български език към академията. Картата ще бъде озвучена от истинските гласове на хора от различни части на България и ще звучи точно както те си говорят помежду си.

Както казват българските езиковеди – диалектите са богатството на езика ни. Диалектите имат своите характерни фонетични, граматични, синтактични и преди всичко лексикални особености, макар да не са формално кодифицирани. Науката, която се занимава с диалектите, е диалектология.

“Говорещата” карта на българските диалекти е направена за няколко месеца и е дело на доц. д-р Анна Кочева, доц. Лиляна Василева, доц. Лучия Антонова , доц. Славка Керемедчиева.

Карта на диалектитеЕлектронният вариант на картата, който може да видите на адрес в интернет http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects, е готов, но за момента може само да разгледате очертаните граници на близо 100 говора в страната и в райони, където живеят българи – около Северна Гърция, Южна Румъния, Скопие, Албания. Скоро ще бъде готов пълният вариант на говорещата карта на българските диалекти, озвучен от автентичните гласовете на баби и дядовци. Ще има възможност, когато се кликне върху определено селище, да излиза подробна информация за характерните особености на съответния говор.

Българският език има изключително голямо многообразие на говори. Така например Шуменският говор – пази най-добре старите характерни особености на мизийските

снимка: www.bg-nacionalisti.or

диалекти – селата Каспичан, Марковча и пр. Особеното при този говор е липсата на съгласна – х -, заменена със съгласната (в, ф) – мувъ (муха), уфо (ухо), чуф (чух). Друг интересен български говор е Странджанският, който изобилства от гърцизми, представител е на рупските говори: вежги (вежди), цвеке (цвете), ливаге (ливади),
Среднородопският говор, принадлежащ към рупската подгрупа, голям процент от лексиката му не съвпада с тази на другите български диалекти. Преобладават турцизмите: шен, айляк, а също и гърцизми. А в Банско: „Две чила рачия и чебапчета”. В Западна България: „дедо руча бел хлеб”, a в Шумен: „Ас седи тры нни женна и без лебиц”. Говорът в Търново и Габрово: ВодЪта, рекЪта, ноХче (ножче), Хурна (фурна) и др.

Има и доста забавни изрази. Например в Родопите “пишкат” вратата, т.е. бутат я. Любовницата в Родопите се нарича “галеница, гальовница” или “драговница”, но не я любят, а я “драговат” или “миловат”. А ако сте изгубили пътя за Котел, ще ви упътят: “По пък’я, по пък’я, към Кок’ел”. В Трънско изразът “пуна вуна буе” изразява истинско бедствие – “пълна вълна с бълхи”. В Шуменският край в жаргон се употребява думата “манаф”, като казваш това на някого, като искаш да му подчертаеш, че ти е мил, а не това, което би си помислил отначало човек. По-разбираема е думата “джибряк” (по аналогия с чиляк – човек), което в случая означава пияница или такъв, който употребява алкохол.

Целта на тази уникална карта е да се представи, види и чуе богатството на българските диалекти в техните историко-географски граници, сподели доц. Анна Кочева, като добави, че има разлика между езикова и държавна територия.

– See more at: http://dobrinovini.com/%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA/#sthash.Yr4gQKWE.dpuf