Ако имам някаква вина, то тя е, че не предположих какво може да се случва между две деца, които на пръв поглед си играеха, твърди вече бившата учителка
Павлина Ерова – учителката от ЦДГ „Пролет“, чието име нашумя след случая с малкия Краси, който на 5 септември миналата година прибраха от градината със синини по бузката, днес е безработна, регистрирана в Бюрото по труда. Тя напуска работа по свое собствено желание месец след инцидента с Краси. На 29 декември излиза постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства. Наскоро семейството на Краси завежда граждански иск за 5000 лева, като исковата сума заедно с лихвата от 5 септември и разноските по делото да бъдат заплатени от Ерова като обезщетение за причинените физически и душевни страдания на детето им.
Днес Павлина Ерова ни потърси, защото смята, че хората трябва да знаят истината. „За тези 6 месеца аз си мълчах и никой не пожела да чуе мен. Хората ме гледат, сякаш съм убиец на деца, а аз дори не съм докоснала това дете. Без вина виновна съм. Ако имам някаква вина, то тя е, че не предположих какво може да се случва между две деца, които на пръв поглед си играеха.“ – каза Ерова. Публикуваме нейния разказ за случилото се:
„Първият ден, когато Краси беше на градина, аз бях втора смяна и понеже го взеха след като децата станаха от следобедния сън, аз реално не съм имала никакъв контакт с него. В началото на септември групите бяха още смесени, защото имаше колежки в отпуска. На другия ден бащата доведе Краси в 8.30. Детенцето беше съвсем ново и не познаваше децата с изключение на едно – Митко, който е петгодишен и живее в съседска къща. Двамата бяха непрекъснато заедно. От 10.30 до обяда имаме свободни занимания – децата си играят. Аз бях седнала на столче и бях гушнала едно от децата, което също беше ново. На около метър от мен, на стол беше седнал Митко, а на краката му седеше малкия Краси. От позицията, в която бях, виждах лицето на по-голямото дете и тила на Краси. Малко по-късно когато децата трябваше да обядват, забелязах, че едната буза на Краси е зачервена и си помислих да не е вдигнал температура. А си помислих така, защото същата сутрин изпратихме в къщи едно момиченце, което имаше температура. Малко по-късно видяхме белези като от захапване на другата бузка на малкия. Питахме Митко какво се е случило и той каза: „Аз го цунках“. Веднага извиках директорката, сложихме студена кърпа на мястото, намазахме го с олио, след това децата легнаха за следобеден сън. Аз останах и втора смяна, както е редно, тъй като инцидентът се случи по време на моята смяна и трябваше аз да предам детето на родителите и да им дам обяснение. Дойдоха да го вземат дядо му и баба му, които реагираха с разбиране, след като им разказах какво се е случило и че най-вероятно двете деца просто са си играли и по-голямото без да иска е наранило внукът им. Хората си взеха детето и си тръгнаха. 15 минути по-късно в занималнята влязоха бащата и другия дядо на детето, който се нахвърли обиди и заплахим че ще ме убие и ми удари два шамара в присъствието на колеги и на малки деца. След този случай аз останах още месец в градината, но един ден едно от децата дойде със синини от вкъщи и на мен ми се подкосиха краката, разтреперях се…разбрах, че повече не мога да работя и пожелах да напусна доброволно, няколко месеца преди да навърша годините за пенсия, с ясното съзнание какво ще загубя при това напускане. В момента съм на борсата.
Имам 40 години педагогически стаж и първа професионална квалификационна степен, като темата ми за защитата ѝ беше „Превенция на агресивното поведение при 5-6 годишните деца“.“
