В навечерието на 24 май с човека, твореца и педагога Дидка Гемиджиева

С Дидка Гемиджиева се разговаря леко и приятно. Ерудираната й същност предразполага събеседника й към размисъл и жажда за знания. Спомням си я като директор на ОУ „20 април“ (б.а. – тогава „Девети септември“), застанала до главния вход, строга, изискваща. Зоркият й поглед не изпускаше нередности в поведението и облеклото на учениците. Самата тя не позволяваше своеволия и невъзпитание да намират място в топлата атмосфера на обичаното от всички ни, родно училище. Тя е „Отличник на Министерството на просветата“ и „Творец на Панагюрище“. Потърсих я в навечерието на най-българския празник – 24 май, за да ни разкаже с какво се занимава в момента, липсва ли й покойният вече неин съпруг, уважаваният и достоен панагюрец  Георги Гемиджиев.

Госпожо Гемиджиева, честити майски празници! Знаем, че Вие сте свързана трайно с тях, защото зад гърба си имате 35 години учителски стаж и повече от 50 години творческа дейност, а съпругът Ви Георги Гемиджиев остави на панагюрци прекрасни стихове и научни изследвания, връх на които е „История на Панагюрище (1878-1944)“. Не напразно Ви наричат „Поетичното семейство“. Ще споделите ли с нас как сте, как се чувствате без него?

– Благодаря за хубавите думи! Словото – то е началото на човека. Дар словото ни свърза с Георги. Любовта, верността и творческото сътрудничество съпътстваха целия ни съвместен живот на астрални близнаци, родени на 25 октомври 1942 година. Живот скромен, честен, трудолюбив и всеотдаен. Отгледахме и възпитахме Иван, и Василена с много любов. Да вървиш в живота редом с най-близкия си човек, дори когато го няма, е изпитание на волята и вдъхновение за творчество.

Как да разбирам това?

– Загубата на съпруг е голям удар за жената. В първите месеци не можех да я приема. Плачех и му говорех с ласкави, и укорни думи, после излях чувствата си в стихове за него и се заклех да довърша онова, което беше негов творчески замисъл.

Ще ми разкажете ли по-подробно за това?

– Като кореняци панагюрци и двамата сме откърмени с ярките спомени за белите кости на нашите прародители и спомените на преживелите радостта от десетдневната панагюрска република, и погрома на Априлското въстание, описали с кървави сълзи страданията в опожареното и разграбено Панагюрище, превърнало се през 1876 година във връх на подвига и саможертвата в името на България.

Докато съчинявах и издавах своите 14 шейсетстранични книги за деца и възрастни, Георги се ровеше из архивите в София, Пловдив, Търново и Пазарджик, за да открива източници и факти за историята на Панагюрище. Пет години той къртовски се труди и написа „История на Панагюрище (1878-1944)“. Събра и ксерокопира извадки от ръкописни документи и книги, касаещи Възраждането. Целта му беше като си почине от изтощението, да напише „История на Панагюрище през Възраждането“. Не успя, затова ще реализирам мечтата му.

Значи сега пишете за възрожденско Панагюрище?

– Всеки ден пиша по четири часа. Темата е близка и на сърцето, и на ума ми. Не претендирам в новата книга като част от панагюрската история да покажа строга научност и изчерпателност, защото не притежавам историческото мислене на съпруга си, неговия аналитичен ум и енциклопедичните му знания. Ще се постарая с филологическите си умения да нарисувам с думи картината на панагюрското минало като създам научно-популярно четиво. Като яки каменни зидове в основите му влизат статиите на Георги Гемиджиев, публикувани в юбилейни научни издания на БАН. Така и днес творим рамо до рамо в съавторство.

Явно историята много Ви вълнува?

– Разбира се. И двамата с Георги сме поети по душа и филолози по професия, с втора специалност френски и руски език. И двамата съжалявахме, че не сме и историци по образование, но компенсирахме с много четене на исторически трудове. Историята на Панагюрище ще откриете в нашите стихотворения, приказки и разкази. Макар, че сама съчиних своите книги, Георги ми помагаше с критичните си забележки и похвалите, защото като пръв мой читател показваше верен усет за художественото достойнство на една книга. Сега ми липсва неговата обективност на естет.

С какво друго се занимавате сега?

– Посрещам и изпращам децата си и внуците. Реализирам творческите си планове, защото те са свързани с децата на Панагюрище и с неговата история. За 24 май ще излезе от печат 6-та книжка „Здравей, хлапе!“ Ще я представя в библиотеката и ще я раздам на училищата и детските градини. Съвместно с музейните деятели подготвихме за печат „Панагюрски исторически календар“, включващ календарите на Цвятко Хаджигьоргьов, Лука Меченов и Георги Гемиджиев по месеци и мои стихотворения за Панагюрище. Подготвям за печат и стихосбирка за възрастни с амфибрахии и рубаи с работно заглавие „Диханието“. За художественото оформление отново разчитам на художниците Манол Панчовски, Стайо Гарноев и Ники Радулов.

Какво ще пожелаете на младото поколение и панагюрци?

– Потопих се в творческата атмосфера на писането след пенсионирането като учителка, защото макар и да не съм в класната стая, все още живея с преподавателското си призвание да общувам с малки и големи деца, да се вживявам в техните малки и големи проблеми, и като възрастен човек, връщащ се все по-често в своето детство и младост, да откликвам на съвременните потребности на младите хора от повече знания и радост от живота.

Пожелавам на децата и младежите, на младите и стари „деца“ на Панагюрище здраве, щастие и дълголетие! И дано си спомнят нашите стихчета:

                                             „Колко тегне шепа пръст?

                                              Страшно много, ако е свята, 

                                              непосилно, ако е родна.“

                                                                                    Георги Гемиджиев, „Лирика“, 2006

     „Отворен широко прозорец 

                            е днес

        и минало в бъдното гледа.“

                                                       Дидка Гемиджиева, „Лирично за 20 Април“, 2012

Нека не заглъхват в ушите ни Чинтуловите песни и Вазовото „Боят настана…“ през майските празници с химна на Михайловски „Върви, народе възродени!“