Начало Общество В навечерието на един от най-големите празници в християнския свят

В навечерието на един от най-големите празници в християнския свят

48
0
СПОДЕЛИ

Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, познат в някои райони на страната като: Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня.

На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалвабъдника – отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво.

С бъдника разбърква огъня, наричайки: „Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!,,.
Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб. Бъдникът се прави от дъб или круша и обикновено няколко мъже отиват в гората и отсичат подходящо дебело дърво.
По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия – 7, защото толкова са дните в седмицата; 9, защото толкова време трае бременността и 12, колкото са месеците в годината. Според църквата, храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Исус Христос се жертва, за да спаси човешкия род. Месела се специална пита – боговица, наречена още колак или погача, за се уважи стопанина и нивата.

bydni-vecher-1

С желанието за повече радостни дни, измолени чрез обредния хляб, с времето на някои места в България, освен паричка, започнали да слагат дрянови клонки, различни варива и семки – символизиращи здраве и плодородие за нивите.
Питката за Бъдни вечер разбира се е постна, както всичко друго на трапезата. В народните разбирания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. Нашите баби я приготвяли от нов квас, мълчана вода и облечени в новите или поне чисти дрехи. Младите моми, носели водата с менци от чешмата, като през цялото време по пътя за дома не продумвали и дума. И ако през останалото време на година се ползвало каквото брашно има, за питката на Бъдни вечер се използвало най-хубавото, най-бялото брашно.
Прикадяването на трапезата с благовонен тамян става именно поради присъствието на обредния хляб, върху който се пали свещ – така, както се пали бъдникът в огнището. По форма питката е кръгла – като безкрайността и цикличността в живота, нея се влага и монета – символ на благополучие. Украсява се омесени от тесто тесто кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – знаци на магичната сила на берекета. Разчупва се от най-старият човек в къщата като мост между поколенията и почит към предците ни. Първото парче от питката се отделя за Богородица, второто парче за къщата, а останалата част от питата се раздава на семейството – разчупването и раздаването се прави от дясно наляво – посоката на живота в разбиранията на българина. Разбира се, на който се падне парата е отредено и най-голямото щастие през следващата година. Парчета от обредните хлябове запазват за лек през годината. Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа.
В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.
Трапезата трябва да бъде богата и да включва всичко, което се произвежда в домакинството като варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите краища на света.
В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване – зимният обичай за плодородие, здраве и късмет. Младите мъже, които вече са били коледари, преминават от едно обществено положение, в друго, което се свързва до голяма степен с тяхното възрастово израстване. Тези ергени след Коледа могат вече да се задомяват.rojdestvo-12
В Коледуването участват млади мъже – скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници.
Те започват подготовката си още на Игнажден – 20 декември, когато се сформират отделните коледарски групи, определя се водачът им, който трябва да е повъзрастен от останалите и женен, учат коледни песни, подготвя се облеклото. Традицията повелява коледуването да продължи от полунощ до изгрев слънце.
Според преданията именно по това време се появяват свръхестествените същества като караконджули и таласъми. Вярва се, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.
Коледарите пеят по пътя, пред вратата и в къщата. Обредните песни, които изпълняват, са различни, зависят от мястото, на което са и човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния до най-малкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството, като първата най-често започва с думите: „Стани нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости, Коледари!”

Домакините обикновено даряват коледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи.

Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идентичност. Така че, ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.

По статията работи Мария Николчева

Източник: Любословие