Обредите на Бъдни вечер от миналото имат своето продължение и днес
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци, които също се считат за част от семейството. Целият ден минава в подготовка за вечерната трапеза: месят се обредни хлябове, наречени бъдник, овчарник, погача. Някъде наричат хлябовете св.Петка / най-големият/ и по-малките – нива, лозе, гумно, воденици, кон и т.н. в зависимост от това за какво е определен хлябът. Върху питките са правят и фигурки – кръстове, снопове, житни класове, биволи, къща, лозе и др.приготвят се и колачета, с които се даруват коледарите.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Днес двоен празник имат именниците Евгени, Евгения, Жени, Благородна, Христина, Христо.
От полунощ започват Мръсните дни.
Символика на Коледната трапеза
* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
* Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
* Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
* Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
* Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
* По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
* Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
* Напълнете кана с червено вино.
* Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
* Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.
– Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни
– Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед.
– Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
– Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Какво не бива да се прави:
- Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
- Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят.
- Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта идват духовете на починалите близки.
- Който седне на трапезата, небива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
- От трапезата не се става – ако се наложи някой да стане – трябва да ходи приведен, та да са приведени класовете със зърно.
