Начало Общество Вапцаров на матурата по БЕЛ

Вапцаров на матурата по БЕЛ

СПОДЕЛИ

матура2

Днес дванайсетокласниците са на задължителен изпит по български език и литература. Преди минути стана ясно, че зрелостниците ще пишат по тема за Вапцаров. Точната й формулировка е: „Животът и изкуството“, стихотворението –  „Кино“ на Вапцаров.

Министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова подписа заповедта за утвърждаване на скалата за преобразуване на точките в оценки:

До 22, 5 т. вкл. Слаб 2

23т. – 40,5 т. вкл. Среден 3 (3,00-3,49)

41 т. – 58,5 т. вкл. Добър 4 (3,50-4,49)

59 т. – 76,5 т. вкл. Много Добър (4,50-5,49)

77 т. – 94,5 т. вкл. Отличен (5,50-5,99)

95 т. – 100 т. Отличен 6.

5521 зрелостници от Пловдив и областта се явяват днес на задължителната матура по български език и литература. Резултатите от ДЗИ ще са ясни най-късно на 9 юни.

„Кино“ 

Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:

„Една човешка драма.“
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на „Метро“
сънно се прозина.
И изведнъж – шосе,
след туй гора
и в дъното небе –
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите –
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат –
като жребица от разплодник!…

В дърветата –
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му –
сладостна лига…
Стига !

Къде е тука нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни – с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини?
Изгрява любовта ни
в труд –
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после… Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер – тесното легло,
в което неусетно гаснем…

Това е то.
Това е драмата.
Останалото
е измама.

(Никола Вапцаров)