Начало Общество Велика е силата на езика и на асоциациите!

Велика е силата на езика и на асоциациите!

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

Преди време ми попадна разработка на един виден български историк, в която правеше анализ на мотивацията на организаторите на Априлското въстание. Преразказвам с няколко думи. Той излага идеята си, че това не е бунт на гладните, че двигатели на събитията са хора от заможни родове, млади, умни и образовани. Основната теза беше, че те са движени не от бедността и липсата на хляб, а от осъзнатата нужда от права и независимост. Напълно съм наясно, че това далеч не се отнася за всички участници във въстанието, но теорията ми се стори логична. Най-малкото, защото веднага препраща към известната пирамида на потребностите на Маслоу. Днес прочетох статията на г-жа Дърева за бунта на ситите и нямаше как инстинктивно да не направя асоциацията. Времената са различни, но мотивите са същите. Средствата са различни, но целта е същата. В онези години, подтиснатите с оръжие са отвоювали свободата, днес свободните с мир ще я запазят. И тогава, и сега хората са тръгнали смело напред, ясно съзнавайки риска и без да крият лицата си. И тогава, и сега борбата е била и е за бъдещето! Моите поздравления, г-жо Дърева, без Вашето журналистическо прозрение нямаше да се сетя да търся прилики и със сигурност не съм единствена. Априлското въстание всъщност, след смяната на календара, отбелязваме на 2-ри май. Това въстание, макар и удавено в кръв и зверства е най-успешното българско въстание. В крайна сметка то постига целта си – България съществува! Отново е май, г-жо Дърева и отново бунтът не е на гладните. Вече усещате парещите въглени, нали? Опасно е, когато журналист с Вашето име разпалва с думи жаравата. Ще се повторя, но е много вярно, велика е силата на езика и на асоциациите. Та в този ред на размисли и събития в днешния ден ми се стовари и една друга асоциация. Прочетох статията и включих телевизора, а там по един канал върви интервю с политик, който ще се задоволя да нарека игнориран. Преди да превключа, чувам репликата: „Орлов мост да не им е бащиния?” Колко голяма грешка е това изречение! Ами бащиния им е, и на тях, и на мен, и на всички, които се наричаме българи. И правото на протест ни е бащиния! Нашите деди са дали живота се за това право и само на някой да не му мине през ум да ни го отнеме. Не съм наясно с умствения капацитет на този човек, но силата на асоциацията говори за липса изобщо на такъв. И Орлов мост, и Лъвов мост са построени от братята Прошек, а същите са участвали и в построяването на сградата на днешното Народно събрание. Същото, в което за наш национален срам този игнориран сме изпратили… То също ни е бащиния! И независимо от рейтингите все още го смятаме за символ на народната сила. Защото само и единствено народът има право да каже кой ще бъде негов представител там, пък било то и играейки хоро на Орлов мост.
А ако на някой не му харесва, че в България отново има умни и сити, че те знаят правата и свободите си и нямат нужда някой да ги „пази” вместо тях, че те смятат всеки камък за своя бащиния, значи правото му да се нарече български гражданин вече безусловно е изчерпано. Изхода е ясен – терминал, който си избере, за предпочитане с еднопосочен билет!
Иначе всички съвпадения на лица и изказвания в горе написаното не са случайни. Асоциациите също.