Начало Интервюта Веселина Зумпалова-Ралчева: Нормалната изкупна цена е между 3 и 3,50 лева за...

Веселина Зумпалова-Ралчева: Нормалната изкупна цена е между 3 и 3,50 лева за килограм розов цвят

СПОДЕЛИ
restorant

Кризата с розите е трупан с години проблем 

Интервю на Дора Цветкова, www.marica.bg

ВИЗИТКА
Панагюрката Веселина Зумпалова-Ралчева е дългогодишен розопроизводител, а семейната фирма вече притежава и собствена дестилерия. Произвежда биологично сертифицирано розово и лавандулово масло, както и розова и лавандулова вода. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация „Биопродукти“. През годините е участвала в много национални и международни форуми за популяризиране на това производство, била е и организатор на подобни събития в Панагюрище. През 2010 г. тя получи приз в категория  „Растениевъдство“ в конкурса на „Марица“ „Фермер на Тракия“.

– Г-жо Ралчева, имат ли основание розопроизводителите да недоволстват от ниските изкупни цени на продукцията?

– Това е натрупан с годините проблем, който сега ескалира. В сектора се случиха доста непредвидими неща. Едно от тях е завишената в пъти изкупна цена на розите, и то за сравнително дълъг период. Започна се с две много лоши за тези култури години, както и с навлизането на нови играчи в бизнеса, включително и случайни. Дойдоха и западни фирми. Те пък решиха, че ако предложат по-висока цена, ще успеят да изкупят по-големи количества розов цвят. В резултат на това се произведе масло на едни цени, на които трудно се продава.

Миналата година беше първата с добра реколта, но остана много непродадено масло. Затова тази пролет част от новите играчи не изкупуват суровина и не произвеждат, тъй като не могат да реализират миналогодишната си продукция.

От друга страна, 2018-а е рекордно добра за розите. Много дестилерии, както и нашата, работят с пълна сила. Ние обаче даваме преимущество на производителите, с които сме имали договорни отношения през годините. Повечето от тях са надлежно регистрирани. В момента проблемът е основно с хората, които доскоро обикаляха различни кантари и пунктове в търсене на по-висока цена и възможност да не подписват документи за предаден розов цвят и съответно да не плащат данъци. Не казвам, че са само такива, но това виждам около мен, в моя район.

– Каква е според вас нормалната изкупна цена на розите?

– Знаете, че аз съм не само преработвател, но и производител. Ще вметна нещо важно. Тази висока цена до миналата година и това, че розопроизводителите не бяха достатъчно коректни с дестилериите и търсеха всякакви варианти за допълнителни плащания, ни накара да засадим и собствени градини. Ние отглеждаме вече над 200 декара. Имаме малък семеен бизнес и много трудно се гледат насаждения в такива мащаби. Но се принудихме – не само ние, а и другите дестилерии го направиха. Това пък е другата причина за тазгодишния бум в производството и затрупването на дестилериите, които, естествено, първо ще искат да преработят своя цвят.

За мен нормалната изкупна цена е между 3 и 3,50 лева за килограм цвят. Защото около 1-1,20 лева отива за бране. По лев получават берачите, но около тях има разходи за организатори, транспорт, кантари, кантарджии, които измерват кой колко е набрал, така че реалната цена на килограм си е около лев и двайсет. Като се прибавят и технологичните разходи по отглеждането, 2,50 лева е съвсем, съвсем недостатъчно, а под 2 лева си е чиста загуба за розопроизводителите. Но това е пазарът. Има трусове, едната крайност води в друга крайност, но после нещата си застават по местата.

– Вие и колегите ви от преработвателния сектор склонни ли сте да разговаряте с производители, да обсъдите проблемите, да потърсите заедно решение, за да се тушира напрежението?

– Преработвателите от години искат да разговаря с производителите, да се правят срещи и обсъждания. Но в последните години ситуацията беше такава, че розопроизводителите диктуваха цените, защото нямаше достатъчно цвят.

Когато започнахме дейност, цените също бяха много ниски. Тогава събирахме производителите, говорехме им за качество, сключвахме договори, подписвахме декларации за добри практики, които се задължават да спазват. Но след това нещата се промениха и стана точно обратното.

Разбира се, и сега сме готови да преговаряме, защото това е дългосрочен бизнес и никой от нас не е в него от днес до пладне, всеки би предпочел да има дългосрочни отношения с коректни партньори. Ние си имаме такива хора, работим по договор с тях и не сме върнали никого от постоянните ни доставчици.

– Как приемате обвиненията за картелно споразумение сред преработватели на маслодайни култури?

– Аз лично никога не съм се подписвала под картелно споразумение, но пък не мога да гарантирам за друг. Нашата розоварна по принцип е малка и изключително ориентирана към биологичното производство, така че ние няма и как да участваме в подобни договорки. Като цяло за бранша това ми се вижда нереалистично предположение. Ако имаше картел, щеше да го има и предходните години. Просто сега има свръхпроизводство и невъзможност да се поеме толкова много цвят. Има и останало непродадено масло от миналата година. Всеки пазар ще реагира така в подобни случаи. Стремим се да сме коректни, но не можем да не се съобразяваме с конюнктурата на пазара. Плащаме по 2,20 за килограм конвенционален розов цвят, а биологично произведеният е по-скъп, обикновено с 15-20%. Цената му обаче се договаря след кампанията, след като излязат сертификати, резултати от изследвания и така нататък.

– Сред преработвателите има ли притеснения от течащите проверки за картелни споразумения?

– Не мисля, че има повод за такива тревоги. Не знам досега да е разкрит картел някъде и не вярвам някой да допусне нещо подобно. Пак казвам – мен лично това не ме притеснява. Не мога да говоря от името на всички останали колеги. Браншът е доста голям, както казах, в последните години много се разшири. Не всички преработватели членуват в Асоциацията по етерични масла, парфюмерия и козметика. Присъствала съм на много срещи на организацията, но темата винаги е била по-скоро развитието на бранша като цяло с повишаване на качеството, с дългосрочна политика, с регламентите и новите задължения, които постоянно ни вменяват, с регистрацията на българското розово масло като защитено наименование – нормалните неща. Тази година е трудна. Добрата новина е, че може би ще отсее коректните дестилерии, които работят при спазване на всички добри производствени практики и не си позволяват да смесват маслото с разни други съставки и външни масла, каквито слухове вървят през последните години. Но фактът, че това беше споменато и от министъра на земеделието Румен Порожанов, ме кара да си мисля, че наистина има такива случаи и те до голяма степен са помогнали за настоящото „разбъркване“ на пазара, получилите се аномалии, трикратното поскъпване на розовото масло, вследствие на което пазарът отказва да го приеме на такава цена.

– Какви са актуалните към момента цени на розовото масло? Според производителите то се продавало за по 11 000 евро на килограм. Така ли е?

– Маслото в момента никак не върви, защото обикновено цената му се определя след края на кампанията. Но със сигурност ще бъде доста по-ниска, отколкото е била предишните години, когато наистина се стигна до 10 000 евро и повече. Да се надяваме и че ще възстановим позициите си на международните пазари.

– Розопроизводителите обвиняват преработвателите в извиване на ръце, вие разказвате, че когато са били в по-силна позиция, те са опитвали да се възползват от ситуацията. Има ли решение?

– Има решение. То е в строг контрол по цялата верига. Да отбележим, че през последните години са създадени много насаждения не с rosa damascena – прочутата българска маслодайна роза, а с други сортове, които като количество цвят, като тежина, та дори и като красота са много добри, но не дават желаното масло. Затова смятам, че трябва да се сложи ред от посадъчния материал през суровината до крайния продукт и всеки по веригата да носи своята отговорност, включително като ангажимент за регистрация и заплащане на данъци. Това постепенно ще доведе до баланс между количеството розови градини и броя на дестилериите.

Може би е необходимо да има и още преработватели, ако световният пазар е готов да поеме още масло. Факт е, че в последните години много хора създадоха нови розови насаждения, привлечени точно от високата цена, вкл. в неподходящи за такова производство райони, например равнинните части на Пазарджишко, Пловдивско. Там заради топлото време розите не достигат добра масленост. При жега и слънце те нямат достатъчно масло. Трябва да се районират нещата и да си дойдат в нормални граници, за да има справедливост за всички по веригата. Но това няма да стане за една година.

Тук е мястото да отбележа, че през последните 2 години се засадиха много рози, които ще започнат да дават цвят през 2019-а и 2020-а. Така че очаквам да преживеем по-дълъг кризисен период, докато се регулират и нормализират нещата. Тези, които са тръгнали с надеждата за много високи печалби от рози, вероятно ще се откажат. Пак казвам – това е бизнес, всеки си поема риска, оглежда, преценява, преговаря с дестилерии, складове, преработватели или хладилници. Доскоро потърпевши бяха дестилериите, сега са розопроизводителите. Все неща, до които не бива да се стига и ако имаше разумна държавна политика, нямаше да се стигне.

От колко години се говори за този закон за розата? От колко години се говори за някаква адекватна подкрепа на розопроизводителите, която да им помага да оцеляват в наистина трудни периоди? Това можеше отдавна да е направено. Не за първи път сме в такава криза. Аз си спомням, че когато започнахме през 2005-2006 година, цената на розовия цвят беше по 1,30 лева за килограм, на берачите се плащаше по 60 стотинки. Значи, имайки предвид инфлацията, положението е било аналогично на сегашното. В един момент хората си изоставиха градините, дойде недостигът на суровина, високите цени, после – новите играчи и свръхпроизводството на розов цвят. Една спирала, която държавата с малко инструменти може да регулира, за да не се получават подобни сътресения.