Начало Общество Видовден е, Бог се разплаща с длъжниците

Видовден е, Бог се разплаща с длъжниците

289
0
СПОДЕЛИ

Всеки от нас е чувал израза „Ще дойде Видовден!“. Но малцина знаят смисъла на тази фраза. Такъв ден наистина съществува. Днес – 15 юни, е именно Видовден.

Това е един от не много известните и слабо проучени празници в обредния календар на България.

vidovden

Произход на празника

Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей ( Лисе ) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман ( също смятан за техен брат ), са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание.

Суеверия и вярвания

15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

Колкото и да се търси в църковния календар, светец с име Видо или Вида там няма. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празникът е също запазен в паметта на народа, се твърди, че „свети Виду“ е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду. Никъде обаче в сръбския църковен календар също така не съществува канонизиран светец Виду.