Внезапно, на 70-годишна възраст, ни напусна Георги Гемиджиев.
Отиде си един талантлив литератор – писател и поет, историк, краевед и общественик. Един невероятен интелект, пословичен пример за трудолюбие и обич към родния край. Пример за доброта и човечност.
Роден през 1942 година в Панагюрище, в семейството на Василка и Иван Гемиджиеви. Завършил панагюрската гимназия, а по-късно – българска филология в СУ"Св.Климент Охридски". Започнал трудовия си път от вестник "Оборище", където работи 2 години, но впоследствие остава дълги години свързан с него като сътрудник. В продължение на 15 години е музеен работник. Автор на десетки книги и пуббликации. "Не може да живееш в Панагюрище, без историята на твоя роден град да не е твой спътник от ранна детска възраст" – казваше Георги Гемиджиев. През 2009 година излезе от печат неговата "История на Панагюрище 1878-1944" – един невероятен исторически труд, плод на дългогодишна и неуморна работа. Съавтор заедно с проф.Лука Кръстев и Павлина Вайсилова в поредицата "Панагюрци вчера и днес".
Останават недовършени два негови проекта – "Панагюрище през Възраждането" и книга, посветена на панагюрската лексика.
Приживе Георги Гемиджиев беше един от приятелите и сътрудниците на ПИА. Екипът ни изказва най-сърдечни съболезнования на близките му.
Поклон пред светлата му памет.
ПРЕД РЕКВИЕМ
Аз бавно приближавам към смъртта,
предречен край на моето начало.
Създадено библейски от пръстта,
на пръст да стане тленното ми тяло.
Аз бавно приближавам към смъртта.
Но всеки ден съзиждам върху камък
надежда крехка с чиста белота
на гълъб, кацнал върху мойто рамо.
Аз бавно приближавам към смъртта,
неукротимо вкопчен във живота.
Сред шум на повседневна суета
стремя се към недостижима кота.
Аз бавно приближавам към смъртта.
А се събуждам сутрин упорито
не с мисъл да преобразя света,
но с мисълта поне да се опитам.
Аз бавно приближавам към смъртта
и да не мисля за това немога.
Посреща ме на пътната врата
родителския поглед в некролога.
Аз бавно приближавам към смъртта.
Все още слънцето ме гали.
И чака недокосната пръстта.
Вървя непримиримо!
Докога ли?
Георги ГЕМИДЖИЕВ
