Начало Общество Времето вече не е разделно, времето е пределно!

Времето вече не е разделно, времето е пределно!

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

Тази зима нещо се обърка. В един ден се събудихме с абсурдните си сметки за ток. Може би не за пръв път. Но този път, за пръв път, България размаха юмрук и отсече „Няма да я бъде!” И стана тя, каквато стана. Всякакви знайни и незнайни родни политици, набързо изтупаха прашасалите костюми и започнаха да ни обсипват с наизустени клишета. Олигарсите така, монополистите онака, управляващите, гражданите… , ще си каже човек, как пък сме ги пропуснали тези учени люде? Премиерът, за капак, взе че върна властта на народа. Благородно, ама никой не му я беше поискал! Народа поиска от него да провери сметките и някой да бъде наказан. Поиска справедливост, а получи оставки и тази щедра на простотии предизборна кампания. А сметките си ги платихме и никой не ни обясни как стана така, че ни ги представиха в двоен размер, минимум… Дано не съм лош пророк, но си мисля, че няма и да ни обяснят. И сагата продължи. Нито Великите пости, нито Страстната седмица, не са в състояние да възпрат безумната страст за власт на нашите избраници. Е, може ли някакъв Иисус да възкръсне по време на избори? Вместо да се смирят, да се покаят и да поискат прошка за грешките си, те ни забъркаха такъв мазен балкански гювеч, че се наложи Европа да им размаха пръст. И какво? Поне гювеча да беше „нов декор”, а той стария, претоплен, да не кажа и леко прокиснал. Все същите, стари, омръзнали ни до втръсване махленски интриги. Последва „ще упражним контрол”, „ще създадем комисия”, „ще има граждански надзор”, „ще променим условията на функциониране”, майко, мила! Ние, народът, си знаем, че ни мислят за прости, но пък колко да сме прости? Ние разбираме много неща по-добре, отколкото си мислят и изобщо не вярваме в месии /не в такива!/. Дошло е време и те да го разберат. Тази неделя имаме възможност да ги изненадаме. Нашата конституция, добра или лоша, ни дава правото да решим кой да ни управлява, при това на тъмно и безплатно. Знам, че не е удобно да се казва, но тя ни дава правото и да ги сменим, ако решим, че не си вършат работата. Сега и аз, като тях ще си поиграя с думите, сигурна съм, че ще се усмихнете! Ние, народът, в неделя можем да играем тази партия не за мат, а за пат! Пат в два хода. Първо – да гласуваме масово и всеки според волята си, второ – след като ги изберем, да ги принудим да работят, при това за нас! Ама всички! Защото всички ще са избрани от нас и всички ще са длъжни да работят за нас. За всички. Ако не им харесва, да си стягат луксозното куфарче и да се запътят към терминал две, като тези, които прогониха. Ние, останалите тук, в неделя трябва да спечелим партията. Не само трябва, задължително е! Първо с бюлетината, а после и със здрав юмрук по масата. Времето вече не е разделно, времето е пределно!
Простете ме за простия изказ днес, но аз съм част от народа, от тези простите