Историческа беше миналата седмица за два панагюрски спорта – таекуон-до и кик бокс. За първи път състезатели на таекуон-до клуб „Один“ в Панагюрище спечелиха европейско злато – от Европейското първенство по Такуон-До, което се проведе в град Копер, Словения. Тези успехи са сбъднатата 30 годишна мечта на старши инструктора на клуба-Желязко Гагов, носител на 5 дан черен колан. Той работеше неуморно да създава шампиони и да организира ефективен тренировъчен процес в Панагюрище през всичките тези години, включително да подготви качествени инструктори, каквито са Здравко Еров и Лука Галчев. В момента се грижи за високото ниво на българските съдии, като председател на съдийската комисия.
И в потвърждение на максимата, че щастието никога не идва само, паралелно с успехите на таекуондистите, възпитаниците на СК по кикбокс Оптикс също се окичиха с европейски шампионски титли от Европейската купа по кикбокс Топ Тен България, в която се включиха близо 2000 участници, които влязоха в битката за медалите в отделните категории. Емоциите за състезатели, треньори, родители, а и за много от нашите съграждани, бяха незабравими. За победите, за трънливия път, водещ до тях, за труда и трудностите, за всичко това разговаряме с треньора Здравко Еров.
– Какво е усещането, когато след години труд, стигнахте до европейски титли?
Усещането е неописуемо. Въпреки, че мина повече от седмица от състезанието, все още вътрешно ми трепери сърцето от щастие. Даже на моменти все още се питам – това вярно ли е? Знаех, че при самото им заминаване децата са добре подготвени, натренирани, вярвах в тях. Единствено ме притесняваше това дали ще успеят да се отпуснат и да си направят тяхната игра. Никога няма да забравя, когато Иван Велев спечели първото злато – бях на работа в този момент. Аз му гледах всичките срещи и когато вече приключваше последната и виждах, че той става европейски шампион…точно тогава прекъсна интернета! Беше инфарктно просто! Когато разбрах, че имаме първо европейско злато, извиках от радост, не можех да повярвам! Чаках срещите на Румяна Костадинова и когато започна нейният финал, аз бях пред къщи и излизайки от колата започнах да викам от щастие по улицата – нямаше в този момент как по друг начин да споделя тази радост! Няма друго такова щастие в спорта! Още повече, че успях да го постигна с деца, които са от малки в залата и всеки ден им повтарях да следват мечтите си, защото тогава има смисъл да живееш и да правиш каквото и да било и въпреки трудностите, не се спрях, знаех, че един ден ще имаме европейски шампион. И ето- те са дори трима. Тези деца се прибраха с 5 медала, като от тях 3 са златни, един сребърен и един бронзов. От децата, които бяха в националния отбор, само нашите се прибраха със злато. И това – в едно малко градче като нашето, знаете в каква обстановка и какви условия се подготвят нашите състезатели, може да прозвучи грубо, но знаете в каква мизерия тренираме. И въпреки това децата не спират да се готвят,
– Как премина подготовката преди това състезание?
– Ние гоним цели с много работа, със скандали понякога, но това са неизбежни неща. Казал съм на децата, че винаги ще бъда строг с тях, но не защото ги мразя, а точно защото ги обичам като свои и защото са важни! Често им повтарям, че колкото повече им се карам, толкова повече ги обичам. Иван Велев, Румяна Костадинова и Петър Костурков не са спирали да тренират, но като започнахме да се готвим за Европейското, самата подготовка протече по друг начин – имаше дни в които тренираха двуразово, имаше и триразови тренировки. Бяхме решили, че ще се отнесем съвсем професионално към подготовката и гледахме в събота или неделя да имат рехабилитация и спортни масажи, следяхме храненето- тук колежката Мариела Шопова много помогна със съвети. Радвам се, че това, което направихме, се оказа правилната посока. Ако децата продължат в този дух и се слушаме един друг, ще имат още по-сериозни постижения.
– Разкажи малко повече за предствянето на нашите състезатели…
Първата среща на Иван Велев беше с представител на домакините от Словения, втората среща бе с украинец и финала отново със словенец. Познавайки го от малък, знам, че когато излиза да играе, се притеснява при самото излизане и единствено се молех, да не се притесни и да слуша треньора, който го извеждаше (тук искам да изкажа своята благодарност на треньора Тодор Козладеров, селекционер на националния отбор, който го извеждаше на всичките му срещи, него и Румяна Костадинова) и като излезе да играе, още в самата му игра усетих, че Ванката е спокоен. Когато си говорихме след това и го питах кога е усетил, че ще стане Европейски шампион, той ми каза, че още когато е тръгнал от България е усетил, че това е неговият момент. Ето това е – един състезател трябва сам да го усети, да повярва в себе си, за да станат нещата.
Румяна Костадинова отиде с травма на глезена и тук се чудехме как да закрепим нещата, за да може да се готви. Нея също я познавам добре и знам как се притеснява, но гледайки нейните срещи в Словения, не можех да повярвам. Беше спокойна и уверена и аз се питах – това нашата Румяна ли е? Тя даде всичко от себе си, за да спечели медала. Когато я чух по телефона след това, тя плачеше от щастие. Аз не искам да се радвам на големи неща, искам да се радвам на малки, но истински – когато един състезател плаче от щастие и ти казва, че те обича, значи като треньор си направил това, което е било правилно.
За Петър Костурков – няма да скрия, че на състезания често ме е изкарвал извън нерви, но на това състезание аз видях колко е израснал и че е станал един истински шампион, мъж и човек. Той беше записан на всички дисциплини – самозащита, отборно спаринг и специална техника. Имаше контузия в глезена, която се молех да не се обади, но той показа много силна воля и се бори до последно и въпреки, че на спаринг стана втори, за мен той е шампион – пример е за всички.
Единствено ми липсва това, че не бях там с тях, за да съпреживеем заедно моментите. Трябваше да чакам една седмица, за да ги видя…Това беше една много дълга, бавна, тежка седмица за мен, която завърши с огромно щастие.
Малко не достигна на Кирил Луков, той стана втори – но за мен ако продължава със същия хъс да тренира, скоро ще дойдат и първите места. Гергана Сапункова се класира на трето място, Николай Богоев също спечели бронз, а Цвятко Цветков, Иван Йончев, Николай Рапонджиев, Г. Петров и Найден Митев достигнаха до пето място всеки в категорията си и възрастта си. Няма как да не съм щастлив, защото на такова голямо състезание, да вземем първи места и то при положение, че участваме с нови и все още необиграни деца. Васил Мелин, въпреки, че имаше малък инцидент по време на срещата -получи тежък удар, се вдигна, събра се, изигра си срещата докрай и стана първи. Няма как да не съм щастлив от постигнатите успехи!
А какво споделиха медалистите ни по таекуон-до и кикбокс, можете да чуете:
