Танцовият филм „Жената, която уши знамето“ изследва идеята за жените като протагонисти в обществото и в историята през призмата на модата и съвременния танц.
Филмът е на режисьора и хореограф Стефани Ханджийска и е заснет в Лондон с международен екип от България, Великобритания, Италия, Германия, Полша и Сингапур. Участничките в проекта са 11 танцьори – студентки втора и трета година в Trinity Laban Dance Conservatoire в Лондон.
Лентата
е заснета и хореографирана в рамките на резидентската програма на Studio Wayne McGregor в Лондон, в студиото на едноименният хореограф Уейн МакГрегър. Екипът изследва историята на 11 българки, които са значими за българската история в различни направления и разглежда тяхната история отвъд познатото. Сред личностите са Елисавета Багряна, Кера Тамара, Людмила Живкова, Еленa Каравелова, Райна Касабова, Ванга, Адриана Будевска, Елена Обретенова.
Историята
и заглавието на филма идват от Райна Княгиня. И е малко иронично това заглавие, защото това е първата жена, която е написала автобиография, тя не само е ушила знамето, тя го е развяла със сабя и револвер. Тя е много уважавана публична личност в Панагюрище и е символ на свободата. Нейната история не свършва до там. Измъчвана е в затвора. Но отива в Москва, обучава се като първата българска акушерка.
Целият филм претворява историята на 11 жени
– техните съдби, постижения, преживявания, това е нашето тълкувания тази историческа фигура – жена. В процеса на изследването към филма, режисьорът Стефани Ханджийска работи с журналиста София Йолова и асистент-хореографа Елена Маринова. Музиката от филма е по композиция и аранжимент на Георги Атанасов.
„Предизвикателството като режисьор за мен беше много голямо. В наши дни жените са в лидерски позиции, говорим за жените днес, но когато обсъждаме исторически фигури, жените са незначителен процент в сравнение с мъжете, за което има и социо-исторически фактори. Трудно е да се намерят достоверни факти за важните исторически личности жени, без да бъдат назовани като съпругите на някого. Процесът на изследването на жените беше голямо предизвикателството. Аз се вдъхновявах и от самите танцьори, исках те да представят тяхно соло и да се облекат така, както виждат своята вътрешна жена, имаха различни предложения и за историческа фигура и за младата жена. Целият филм е решен с основен цвят червено. Цвят на страстта, до голяма степен и ние като българи имаме много силна връзка с този цвят. И тук застъпихме идеята на идентичността на всяка жена.“ – споделя Стефани Хаджийска в интервю за БНР.
