Начало Култура 140 години от рождението на панагюреца Павел Делирадев

140 години от рождението на панагюреца Павел Делирадев

СПОДЕЛИ
restorant

Роден е в Панагюрище на 15 февруари 1879 година. Роднина е на големия български пътешественик Никола Делирадев. Завършва Панагюрското четирикласно училище и столарското училище в Русе. В Софийския университет следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе. През 1903 година основава Общ работнически синдикален съюз. Един от основателите е на Ючбунарската организация на БРСДП (тесни социалисти) в София. За кратко живее в Одеса. Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за Руската революция от 1905 г. В 1905 година, заедно с Георги Бакалов и Никола Харлаков, Павел Делирадев е изключен от БРСДП (т.с.) като „анархолиберал“. Влиза в съюза „Пролетарий“, който през 1908 г. се влива обратно в БРСДП (т.с.).

Павел Делирадев e секретар на четата на Яне Сандански, близък приятел с Павел Шатев и идеолог на лявото крило на ВМОРО. През май 1908 г. присъства като делегат на общия конгрес на левицата в Банско. На този конгрес Делирадев изнася основния доклад, с който се прокарва идеята за Балканска федерация. По това време вече е войвода на самостоятелна чета.

Заедно с Харлаков и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун.

След обявяването на Младотурската революция пише манифеста „Към всички народности в империята”, публикуван от федералистите след легализирането им. Участва в създаването на Народната федеративна партия, изработва нейния устав и програма, Редактира партийния печатен орган вестник „Народна воля“ (1909 – 1910 г.). През 1910 г. заедно с Михаил Герджиков издава брошурата „Война или революция”, в която той се обявява против войната, стоейки на позициите на тогавашната европейска социалдемокрация. Мобилизиран е и участва във войните за национално обединение, но развива междувременно антивоенна агитация и пропагандира идеята за Балканска федерация.

Павел Делирадев и туризмът

След войните е един от най-дейните организатори на туризма в България. Един от основателите на алпинизма и пещерното дело у нас. Първото масово изкачване на Мусала е станало на 8 април 1923 г. от група софийски туристи, водени от Павел Делирадев. Делирадев е и първият планинар, който изминава билото на Стара планина Ком – Емине. Това той прави през 1933 година, когато е на 54 години, като за тридесет дни изминава повече от 500-те километра до Черно море.

През 1940 г. Делирадев открива и публикува турски регистър за данъци от джамията на султан Мурад II в Одрин, съдържащ ценни исторически данни за българските земи през 17 век. Издава „Застрахователен вестник“ заедно със Злати Чолаков.

През 1947 г. участва в саморазтурването на Македонския научен институт. През същата година е председател на комисия, която установява пътя по който е минала Ботевата чета с оглед на точния маршрут на туристически поход „Козлодуй-Околчица“, стартирал през същата година. На него е наименована хижа разположена в Средна гора до Панагюрски колонии. Намира се на обширната билна поляна Манзул.

Има научни приноси в географията, геологията, историята, медицината, биологията и др. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2 500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша” (1926), „Осогово” (1927), „Рила” (в два тома, 1928, 1932), „Родопите” (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия” (в два тома, 1953), на много статии. Лауреат е на Димитровска награда през 1950 г.