Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Днес се навършват 72 години от разстрела на Никола Вапцаров. Паметта на поета беше почетена и в родния му град Банско.
Социалната чувствителност и гениална лекота в поетичния изказ на моряка, работника, бореца за справедливост и сега вдъхват живот на традицията учениците в родния му град да рецитират неговия стихове.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впоследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. От 1941 г. е в редакционния комитет на в. „Технически глас“ и е един от редакторите на в. „Литературен критик“.
