Начало Общество 29 октомври – ден на бесарабските българи 

29 октомври – ден на бесарабските българи 

СПОДЕЛИ
Реклама
На 29 октомври (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува „Свето Преображение Господне“. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията – се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи. По този повод днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Държавната агенция за българите в чужбина организира кръгла маса на тема „Общността на бесарабските българи – състояние, проблеми, перспективи“.
Държавната агенция за българите в чужбина и културно-просветно дружество за връзки с бесарабските, таврийските и кримските българи „Родолюбец“ представят фотографската изложба на Димитър Боримечков, чиято тема е „Българската идентичност в Бесарабия“. Събитието ще се състои в рамките на Четвъртия събор на българската книга, провеждан в Музея „Земята и хората“ в столицата в дните от днес до 4 ноември. Изложбата бе открита днес в 16 часа.Историческа справка:

Проектът на най-големия български храм „Свето Преображение Господне“ в Бесарабия е изготвен от известния руски архитект Аврам Ив. Мелников. В изграждането му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Осветен е от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.
По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм “Свето Преображение Господне”, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия “Св.св.Кирил и Методий” (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1958 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм – прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната и културната ни история