Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 г.
Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 г. на 30-ти септември по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите /ФИТ/.
На тази дата се почита паметта на патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 и 406 г. Преведената от него Библия става известна под името Вулгата.
Празникът се отбелязва в цял свят с представяния на книги, кръгли маси, конкурси и др.
Професията на преводача е една от най-разпространените в света. Но за тях рядко пишат по вестниците. Затова, както става обикновено в тези случаи, много хора си изграждат грешна представа за тази работа. Ето някои митове за професията на преводача:
- Всеки човек, който знае чужд език, може да превежда. Да, на битово ниво (да поръча вечеря, да си уреди среща с партньор и т.н.) много хора съвсем добре се справят без преводач. Но работата с обемни технически или маркетингови материали, която изисква не само общо разбиране на смисъла на източника, но и на всички детайли, а също и прекрасното владеене на български език, остава засега занимание за професионалните специалисти.
- Търсенето на преводачите пада. От една страна броят на хората, които владеят чужд език, е вече много голям. Но интензивността на международните контакти и свързаният с тях обем на превежданата документация расте значително по-бързо. За последните години значително се е повишил обемът на преводите, както устни, така и писмени. Разрасна се и армията от преводачи. Огромният брой желаещи да получат лингвистично образование потвърждава голямото търсене на тази професия.
- В тази професия няма никакви промени от 100 години. Работното място на писмения преводач и използваните от него технологии са се променили радикално буквално за няколко години. Малко по малко електронните речници разредиха етажерките, заемани от хартиени лексикони. Появата на специална програма за преводачите, която използва по-рано преведените текстове, увеличи производителността на преводаческия труд с около 40%.
- За правенето на писмени преводи трябва да сте завършили лингвистичен университет. Само че повечето професионални технически преводачи имат висше естествено научно образование и едва след като са се увлекли по езика, са получили второ – лингвистично образование. Много талантливи преводачи изобщо минават без „университетския“ чужд език, а успехите им се дължат преди всичко на опита и практиката им.
- Само специалист може адекватно да преведе сложен технически текст. Разбира се, специалистът, който с години работи в някаква област, най-добре знае спецификата и терминологията и. Но в областта на писмения превод се е наложила технология на взаимодействие с клиента, която позволява да се направи висококачествен превод дори и на най-тясноспециализираните текстове! Тази работа изисква обстойно изучаване на специализираната литература, справочните материали на клиента, многочасово търсене в интернет, а също и съставяне на речници и уточняване на спорните въпроси. Но, разбира се, преводът от висок клас може да се направи само при условие на профилно образование на преводача, на неговия широк кръгозор и опит.
- Преводачът прави лесни пари. Писменият преводач – това е работа по 8-10 часа на ден, която изисква строга дисциплина и внимание. Добавете към това и чести „пикове“, ако преводът трябва да се направи „за вчера“… Тази работа изисква постоянно самообразование и професионално развитие. Хлябът на преводача не се изкарва много лесно.
- Преводът не е творческа професия. Въпреки появата на системите за автоматизиран превод, които използват технологиите на изкуствения интелект, преводът е бил и остава творческа професия. Преводът дори на кратка фраза допуска няколко възможности. Търсенето на адекватно значение на термина, който често липсва в българския език, понякога може да отнеме часове, а над еквивалентен чуждоезичен лозунг или художествен текст преводачът може да се труди безкрайно.
