500 бебета са проплакали с помощта на чудотворната икона Богородица – „Златна ябълка“ от асеновградския кв. „Горни Воден“.
Това е официалната бройка на чудесата, а неофициалната вероятно е в пъти повече. Това съобщава „Телеграф“, по информация от храма „Света Богородица – Успение“, където вече близо три века се съхранява една от най-големите светини на България. В последните години нейната слава стигна чак до далечна Австралия, където е помогнала за зачеване и потомство дори когато медицината е била безсилна.
Статистика
„В храма водим статистиката от 2008 година, но децата вероятно са повече. Все пак и не всеки се обажда или иска да бъде записан в книгата. Но това така или иначе не е от толкова голямо значение. Най-важното е, че хората си имат деца“, сподели презвитератът Николинка Николова. По думите й щастливите родители са пръснати навсякъде – Австралия, Канада, цяла Европа. Защото „Земята е Господня и за неговата милост и сила няма граници“.
Възраст
Емблематичен е случаят на бездетна дойка от Пловдив, датиращ отпреди десетина години. Семейството идвало в храма и се молило горещо пред иконата за потомство. Скептиците обаче не вярвали, тъй като и двамата били около 50-годишни. Но невъзможното за човека се оказало възможно за Бога със застъпничеството на неговата майка. „Те се сдобиха с близначета“, свидетелства Николинка. Споделя и за две свои приятелки, които под нейно давление потърсили духовна подкрепа тук. Едната заченала след само 8-9 месеца. Другата имала търпение да изчака 9 години, но и тя се сдобила с бебе. „Разбирате ли какво се случва, Бог дава на всеки в различно време. А това, че не става веднага, не бива да отчайва хората по никакъв начин. Отгоре знаят кога за кой е най-доброто време за всичко, не само за дете. Но само ако е полезно за човека то ни се дава, защото нашата перспектива не е най-добрата“, коментира попадията, която за толкова години се е нагледала на безчет чудеса.
Требник
Реликвата помага и за най-различни болести. Или, както казват местните миряни – за всяка болка си има молитва в требника, от който чете свещеникът Живко Николов. С негова подкрепа доста деца са проговорили пред чудотворната икона. Наскоро дошли родители от Хасково да търсят помощ за детенце, което имало подобен проблем. За изумление на докторите скоро то започнало да приказва. В миналото пък се разказва, че сестрата на цар Борис III, княгиня Евдокия, през 1934 г. дошла да търси помощ заради хронично заболяване. С божията милост тя оздравяла, а за благодарност царската фамилия дарила мрамор, който е бил положен за под на храма.
През годините доста самотни души също за получили застъпничество от Небесната Дева. Те са намерили подходящ брачен партньор и са се задомили.
Коронавирус
Днес предвид ситуацията с коронавируса, а и заради многото желаещи, от храма приемат имена на болни и нещастни по интернет. Събрани по Фейсбук и имейл, те после се четат в молитви пред чудотворната икона. Понякога хора се обаждат и по телефона на свещеника. Все пак не липсвали случаи, в които родители идвали дори от чужбина за благословение и да си вземат ябълка, престояла във венеца на иконата.
Ритуалът е наистина уникален и без аналог в света. При него ябълка, оставена в дар пред чудотворната икона, се разрязва на две и се яде от мъжа и от жената, а семките, дръжката и обелките се заравят на чисто място (в двора на дома или в саксия).
Чудо
Традицията води началото си от далечната 1765 година и от едно чудо, случило се на петата събота от Великия пост. То е описано в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Иулита“.
В онзи ден една бездетна жена закъсняла поради дългия път и не могла да получи благословен хляб. Тя счела това за лоша поличба и започнала да ридае неутешимо, окайвайки „своята неплодност“. Свещеникът, като чул плача, започнал да търси, но не намерил и троха нафора. Тогава съзрял една ябълка, оставена в дар пред иконата. Взел я и я дал на жената с благословия. Не след много време тя заченала. За благодарност мирянката дарила ябълка в същия размер, но от злато, която станала част от обкова на иконата.
Празник
Така тръгнало името и празникът на иконата „Богородица-Златна ябълка“, който винаги се пада в съботата (Акатисова) преди Лазарова събота. Тази година денят ще бъде 17 април. Тогава по традиция пловдивският митрополит Николай възглавява архиерейска Света литургия пред чудотворната икона в храма в кв. „Горни Воден“. А вярващите се стичат от цял свят.
Идва от Атон,
датираха я от 1620 г.
Две експертизи датират чудотворната икона от 1620 година. Няма обаче данни за нейния произход. Издирването на информация от архиви се утежнява от факта, че в началото на XX век населението в района се е изселило и е взело всичко със себе си. През 1924 г. по споразумението Моллов – Кафандарис местното гръцко население се изселва за Гърция, а тук пристигат прогонените оттам тракийци и македонци.
Все пак има предположения, че иконата е чудотворно копие на друга светиня, пазена на Света гора. Рисувана е според канона след строг пост и молитва, защото само така и новото свято изображение започва да се проява с чудеса.
По времето на комунизма, а и след това, реликвата става обект на посегателства. Поне четири пъти апаши влизат в храма и обират даровете от богатия й обков. При един от набезите на безверници изчезва златната ябълка. По-късно християни от Кърджали събират пари и правят нова, която сега краси иконата.
Самото селище Горни Воден (сега квартал на Асеновград) се счита за доста свято място. То датира още от II–III век сл. Христа, като тогава е било част от пределите на Източната Римска империя. В този период от време за мъченици са били обявени св. Кирик и св. Иулита, пострадали по времето на Диоклетиановите гонения в 303 г. Именно в тяхна чест е съграден манастирът над селото. Храмът „Света Богородица-Успение“, в който се съхранява иконата, пък датира от XVII век. До 1906 г. е бил подчинен на Цариградската патриаршия. Заради многото гърци някогашното село Горни Воден е било известно навсякъде като Малката Елада.
Миряни искат плод от
венеца и по пощата
Преди празника на чудотворната икона – Акатисова събота (17 април), се прави венец от истински ябълки. Те стоят от първия петък от поста пет седмици – чак до празника. Тогава се раздават на жените, които все още нямат деца, за да се сдобият с рожба.
Не са малко и онези, които искат да им се изпрати плод от венеца на реликвата и по пощата. „За единични случаи сме изпращали ябълки – на една жена от Бобов дол, на една от Козлодуй, но не можем да изпратим на 1000 човека“, откровена е презвитерът Николинка. Тя се надява до пролетта, когато е празникът на Богородица „Златна ябълка“, ситуацията с коронавируса да се нормализира и хората не само от страната, но и от чужбина да започнат да идват по-спокойно в храма. „При нас се спазват всички правила с маски, с разстояние и т.н. Всички са дисциплинирани – все пак тук не идват случайни хора. Всички са вярващи“, уверява Николинка.
Плетат коланчета за рожба
Друг ритуал за рожба, тръгнал от храма в Горни Воден, е плетенето на коланче. За целта опасват три пъти църквата с памучен конец, а след това той се сгъва и се засуква както мартеница. Изработеното коланче се осветява в църквата, а след това жените го вързват и го носят около кръста си в продължение на 40 дни. Вярването гласи, че именно в този период жената ще забременее.
В основата на това стои двойно чудо, станало на празника на иконата. Тогава две жени получили съновидения. На едната й се присънило, че на другата сутрин пред вратата на църквата ще я чака непозната, която ще й даде три макари. С тях тя трябвало да си направи колан и да го носи, докато зачене. Другата жена пък имала син, който бил болен от туберкулоза. На нея й се присънило да вземе от вкъщи три макари и да ги занесе пред вратата на църквата. На сутринта двете жени наистина се срещнали. Скоро след като изпълнили всичко – едната заченала, а другата получила изцеление за детето си.
