За управлението на Александър Стамболийски (1919-1923) съществуват множество различни оценки. Някои го определят като авторитарно, други като тоталитарно, a поддръжниците му го смятат за законно и демократично. Каквито и мнения да са изказани обаче, едно е безспорно – успехите на България в икономиката позволили на държавата да се възстанови доколкото е възможно от ударите, нанесени след Първата световна война. Въпреки това Стамболийски допуснал и някои сериозни грешки, които няма как да бъдат пренебрегнати. За кратко време той успял да настрои срещу себе си всички политически партии, цар Борис III, ВМРО, армията, както и голяма част от градското българско население. Това било резултат от множеството не дотам популярни мерки, въведени от правителството, като например отстраняването на военните с десни възгледи, преследването на водачите на старите управляващи партии, мерките, предприети за унищожаването на ВМРО, създаването на оранжевата гвардия и други подобни, целящи засилване влиянието на земеделската партия. Така постепенно управлението на Стамболийски се превърнало в диктат на мнозинството, което по това време било изявено в селското население. Всичко това става причина за извършването на преврата от 9 юни 1923 година и неговото зверско убийство на 13 юни.
Самият преврат бил извършен от Военната лига, създадена около 1921-1922 година. Нейни създатели били запасни офицери от армията. Инициатор на лигата е бил полковник Дамян Велчев, уволнен от запаса на армията. Като най-близки сътрудници на Велчев пък се изявявали Кимон Георгиев, Никола Рачев и Владимир Начев. Те поддържали връзките с войската, докато Александър Цанков бил натоварен със задачата да сондира мнения сред политическия елит. След преврата се предвиждало Цанков да оглави кабинет, съставен от личности, избрани от него.
В началото превратаджиите срещнали редица затруднения. Част от военните не желаели да се включат, за да не нарушат своята войнишка клетва. Заради това бил издигнат лозунга, че превратът е в името на цар Борис III. Макар и използван за постигането на целта, самият лозунг съдържа и доза истина в себе си, тъй като Стамболийски все по-открито заявявал желанието си България да се превърне в република, което би означавало абдикация на Борис от трона, а може би и ликвидиране на него и целия царския род.
Александър Цанков на няколко пъти опитал да получи подкрепата на цар Борис III, но такава, поне гласна, той не дал. Лигарите възприели тактиката на пропаганда сред войската, която била насочена главно към по-малките военачалници, избягвайки по-големите. Привличани били поручици, капитани и майори, ротници и дружни командири и рядко някои полкови командири.
Правителството и Стамболийски усещали, че срещу тях се готви нещо. При тях достигали множество сведения за предстоящия преврат, но ударът бил очакван от друга страна. Като организация, стояща зад преврата, била посочена революционната мрежа на ВМРО, която Стамболийски се заел да унищожи, разглеждайки я като единствена пречка за сближаването с Югославия. Били направени опити за арестуването на Тодор Александров, генерал Протогеров и други влиятелни дейци на ВМРО. Междувременно задачите, които основните организатори на преврата си поставили, били изпълнени. Армията била привлечена окончателно, а Александър Цанков бил готов със списъка на новото правителство. Датата за избухване на преврата били определена – 8-ми срещу 9-ти юни, петък срещу събота. На последната среща през нощта на 8-ми водачите на преврата – Вълков, Русев, Рачев – се събрали на разискване в къщата на Русев с професор Цанков и с представителите на бъдещия кабинет. Поради конфликта с ВМРО Стамболийски, който се чувствал несигурен в града, се преместил в своето родно място, село Славовица. Тъй като цар Борис имал обичай вместо да свиква министрите на среща при себе си, да ги посещава лично, на 8 юни, заедно с княгините Евдокия и Надежда, той се озовал при Стамболийски. Това посещение всяло смут в превратаджиите. Без да знаят целта на визитата, през главите им минавали мисли, че готвеният преврат е разкрит и Борис е на посещение при Стамболийски, за да му съобщи именно това. Появили се слухове, че Борис ще прекара лятото на гости при Стамболийски. При положение, в което Стамболийски и цар Борис III са заедно, армията не би подкрепила преврата. Без царя, който да узакони действието и армията, която да го извърши, свалянето на Стамболийски би било невъзможно.
На 8 юни Христо Калфов уведомил Александър Цанков, че царят напуснал Славовица и се насочил към двореца „Врана“. Това внесло облекчение сред водачите на преврата и процедурата по неговото изпълнение продължила по план. В два часа през нощта на 8-ми срещу 9-ти войските от Софийския гарнизон излезли от казармите и поели всяка от предварително определените и задачи. Телефонните връзки били прекъснати, изолирани били домовете на министрите, телеграфните апарати били поставени под контрола на офицери. Пехотата заела всички входни и изходни пътища и улици, картечни отделения заели важните кръстовища на столицата. Полицията била изолирана, полицаите отстранени от служба и заменени с войници. В крайна сметка всичко минало по план и превратът вече бил факт. Към 7 часа сутринта пристигнал и сигнал от превратаджиите в провинцията, че всичко минало добре и властта била в техни ръце.
Към 5 часа Александър Цанков, Боян Смилов, Димо Казасов и Александър Цанев потеглили към двореца за среща с цар Борис III. С учудване делегацията разбрала, че царя го няма. Било им съобщено, че той е отишъл на лов, но истината била, че царят се криел, за да протака и да се ориентира по-правилно в събитията в страната. Били изпратени хора да го търсят, но не го открили. Делегацията била обхваната от паника, като били обмислени предстоящите действия в случай, че Борис не се появи. Към 9 часа сутринта обаче царят се завърнал и преговорите започнали. От него се изисквало да подпише указите за отстраняване на правителството на Стамболийски и да назначи правителството на Цанков, което било коалиционно по своя характер. В неговия състав влизали като министри представители на всички стари партии. Целта на правителството била да управлява, докато се насрочат законни избори за ново правителство.
Борис не желаел да подпише указите, които биха го намесили в една конспирация. За да подпише, към него били отправени заплахи. Предупреждаван бил, че ако откаже да подпише, България ще бъде обявена за република. Изложен пред тази опасност, той подписал указите и узаконил преврата. Това акт признава официално смяната на властта.
Очаквано в защита на Стамболийски се събрали множество селяни. Слабо въоръжени, те били разпръснати лесно от военните части, изпратени срещу тях. Най- мащабна била дейността на бунтовниците в Плевенско и Шуменско. Бунтът обаче нямал организиран характер, поради което нямал и никакъв практически ефект. Самият Стамболийски в продължение на три дни се криел от село на село, докато не бил предаден от селяни от село Голак. Заловен бил от активисти на ВМРО, и малко по-късно убит след серия от мъчения.Според някои революционната организация взела участие в преврата, но сведения за това няма. Самите водачи на преврата отричат тези твърдения. Като доказателство идва и фактът, че ВМРО не са имали желание да се намесват в политиката. Смъртната присъда на Стамболийски била издадена в момента, в който той се опитал да унищожи организацията, което нямало как да бъде простено. Цанков описва действията на ВМРО по следния начин: „Съдеше ли някои, той не можеше да избегне съдбата си. Дните му биваха прочетени. За тях важеше правилото: Може да се забави, но няма да се забрави.“ Трудно е да бъде дадена еднозначна оценка на преврата от 9 юни 1923 година. Във всеки случай той сваля едно правителство, използващо недемократични средства за провеждане на своята политика. Благородните цели, които имали водачите на преврата, не могли да се осъществят. Настъпило ново разцепление в българското общество. Превратът за пореден път доказал, че е невъзможно да се въведе законност с незаконни средства.
Източник: bulgarianhistory
