Един от най- интересните обичаи, които ще бъдат представени по време на Седмия национален фолклорен събор-конкурс на сватбената обредност в земенското село Пещера, е „Разливане на котлите в понеделник на мегдана” от самодейците при читалище „Н. Й. Вапцаров“ в село Бъта. Повече за този обичай научаваме от Мария Кършева, секретар – библиотекар на НЧ „Н. Вапцаров – 1927“.
Разливане на котлите в понеделник на мегдана
Неделя сватбата.
Понеделник се разливали котлите на мегдана и се ядели кокошки у младоженеца. Кокошките се „крадат” още в неделя от селския двор на булката. Когато отиват за булката, по-голямата част от сватбарите влизат в къщата „да вземат невястата” , обичай, който и до днес се спазва. Но някои от сватбарите, откъм страната на момчето, влизали в двора и хващали няколко кокошки и с тях си тръгвали от момината къща. Сватбата след това е у младоженеца, а не както сега в ресторанта. И си е останала приказката „айде, че ще ядем кокошките в понеделник”. Кокошките се скубят, почистват се и задължително се пържат и после се сервират на сватбарите. Това с кокошките е ставало около обяд.
Това е ставало в понеделник, след обяд, на третия ден от сватбата, на мегдана, на селската чешма. Сватбарите с хоро или ръченица играят около булката и младоженеца. С тях вървят и виночерпците – единият черпява с бъклица от благата ракия, а другият носи котел с вино и черпява с черпак всеки срещнат, докато стигнат до мегдана. До булката и младоженеца са шаферите, малко момче и момиче. От към страната на булката е момче. На кръста на булката има завързана червена калесарска кърпа и шаферът е хванал кърпата в другият край. Това прави и шаферката, но от към страната на момчето.
Една от жените сватбарки, носи в едната ръка два празни котела, а с другата кобилицата. Някой от сватбарите носи хурка с къделя, в къделята е забодено запредено вретено, украсена е с горски здравец и огърлица от люти чушки. От тази къделя, ще се изпреде прежда, от нея ще се изплете бебешкото чердже /одеяло/.
Мъж пък държи в ръката си петел. Петелът е завързан с червен конец на краката, украсен с горски здравец.
Всеки детайл на времето е имал своя смисъл и значение.
Като стигнат на мегдана до чешмата, жената която носи котлите, започва да ги пълни, до горе. Да е пълно на младите, да има от всичко. Поставя котлите пред шаферите. Свекървата вади от пазвата монети и ги дава на невястата/булката/ с думите: Снахо, дай на шаферете да пуснат във водата парите, та да ви върви по вода и да е пълна къщата. Шаферите ритат котлите, водата се разлива, с нея изпадат и монетите и тук идва най-забавното- децата се спускат да си вземат от монетите и почват да се хвалят веднага и да гледат едни други кой, колко е събрал.
Това разливане на котлите се прави три пъти. Заиграва се мегданско хоро. От мегдана сватбарите се връщат в дома на младоженеца, защото там ги чакат и другите сватбари. Невястата/булката/ качва котлите на рамо и с тази вода, като се върнат у дома, минава и черпява всички сватбари от нея, а те пък и дават някаква дребна сума. И всеки казва: „ Булка, много сладка тая вода!”.
Сряда- ден за калеска!
В село Бъта от незапомнени времена, когато предстои годеж, сватба, кръщене или друг хубав повод, посещаваме домовете на най-близките ни роднини – кумове,кръстници, сватове, девери и братовчеди. Това става в ден сряда от седмицата, с калеска. Така ние засвидетелстваме нашето уважение към тях. Калеската представлява предварително направена греяна ракия, сипана в специално калесарско шише. То е украсено с горски здравец, завързан с червен конец, отгоре шишето се затапва с „църкалка“ – дървена тапа с дупка, да за може да се отпие от греяната ракия. Така украсеното шише се хваща с червената калесарска кърпа. Това е червена памучна кърпа, с жълти цветчета, по края е изплетена на една кука с червен конец, през известно разстояние се вплита по една пайета, няколко ситни мъниста и плод от карамфилов цвят. От така поднесената калеска се усеща аромата на греяната ракийка, мириса на горският здравец и карамфил.
