Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Председател на Съюза на българските писатели от 2014 г. до днес, директор на издателство „Български писател“, дългогодишен главен редактор на списание „Читалище“. Той е полиглот, поет, литературен историк и критик. Издал е 35 стихосбирки и 12 литературно-критически и философски изследвания. Преподавал е в университети в Базел и Лозана. Творбите му са преведени в 38 държави. Носител на десетки престижни награди за литература. Боян Ангелов дава интервю пред „Труд“ на теми: неглижирането на културата от управляващите, за визията на министъра на културата, за разделението в обществото, за литературните сурогати, които „греят“ от книжарските витрини, за мълчанието на наши видни писатели. През 2023 г. най-старият писателски съюз навършва 110 години и предстоят значими инициативи. Има ли кой да ги подкрепи?
– Господин Ангелов, българското общество е раздирано от всевъзможни скандали. Те не отминават и сферата на културата. Сбъркана ли е изобщо формулата за финансиране на културата, която е сирачето на 30-годишния преход?
Политическият волунтаризъм, който вече десетилетия господства над българското общество и нанася неизчислими материални и морални щети, продължава да върлува с нестихваща сила. Появяват се и изчезват безлики същества, обявяващи се за „национални спасители“, а като краен резултат обикновените български граждани търсят спасение в други държави. Ала причината за тези социални турболенции трябва да търсим не само във външни фактори. Тя съществува и в самите нас, в нашия конформизъм и незаинтересованост към съдбата на изпадналите в беда и нуждаещи се от подкрепа, дори и да е само морална. Разделението в обществото е сигурен инструмент за настройване на едни срещу други. Макиавелианският принцип „Разделяй и владей“ се прилага съвършено от чуждите кукловоди и родните „кукли на конци“. Ето защо няма нищо сбъркано във формулата за финансиране на българската култура. Финансира се най-вече и преди всичко политкоректната култура и това става с изстраданите държавни средства, които изтичат към сивите потоци на бездарието и тъмните бездни на безродието. От няколко десетилетия българските творчески съюзи – на писатели, художници, композитори, актьори, филмови дейци – са оставени без сигурна държавна подкрепа. От няколко десетилетия властимащите се оправдават с юридическия казус, в който се намират те – били регистрирани като сдружения в „частна полза“. Не виждам каква частна полза има в това един творчески съюз да обединява няколкостотин до няколко хиляди професионални артисти – със съответното образование, натрупан опит и принос към развитието на националната култура. Вярно е, че създаването на изкуство е индивидуален творчески акт, но тези съюзи имат именно това предназначение – да стимулират отделния артист (художник, актьор, композитор, музикант, писател и т. н.) в създаването на съвременния духовния облик на държавата ни. За наша радост управляващите са намерили решение за подпомагане на две важни сфери, допринасящи за интелектуалния просперитет на българските граждани: читалищата и нашата православна църква. Запазвайки своята неприкосновеност и независимост от политическите конюнктури, те получават, макар и недостатъчна, подкрепа от държавата. При добро желание сходен принцип може да се намери и за подкрепа на творческите съюзи. Защото е обидно сдружения с вековна история да се конкурират с нововъзникнали фондации и неправителствени сдружения със зле прикрити политически пристрастия.
– Творците са особено чувствителни натури. Защо повечето от тях мълчат? И защо националните медии все нямат място за родния арт продукт? А се лансират съмнителни автори с изкривено естетическо виждане, което да провокира низките страсти у зрителя.
Не се наемам да обвинявам творците за тяхното мълчание. Понякога мълчанието е по-силно от бурните и недокрай осмислени крясъци. Такова мълчание е част от присъдата над политиците, отдавна загубили златното покритие на народното доверие. Всъщност мълчанието е само привидно, защото честните към своя народ писатели разкриват несъгласието със случващото се в творбите си. Но те или не виждат бял свят, или излизат в срамно ниски тиражи и не стигат до читателя. Затова пък книжарските щандове преливат с литературни сурогати – както чуждоземни, така и родни. Остава ни да се надяваме, че талантливите творби сами ще намерят пътя до своите читатели, но подобни сценарии не създават благоприятна база за развитието на стойностната литература. Докато пазарният принцип владее литературния пазар, картината няма да се промени. Необходима е държавна намеса, изразяваща се в подкрепа на съвременните творци, а такава почти не се наблюдава. В Министерство на културата съществуват програми за подпомагане на български автори, но това не е достатъчно. СБП изпълнява и скромната задача да съхранява издателство „Български писател“, което навърши 75 години и през голямата част от своето съществуване е било най-авторитетното и най-тиражно относно класическа и съвременна българска литература. Един от красноречивите факти за това твърдение е наличността на повече от 3000 заглавия на „Български писател“ в Конгресната библиотека на САЩ. Издателството вече е редовен член на Асоциация „Българска книга“, участва в Коледния панаир на книгата в НДК през декември т. г. Предложихме на многобройните посетители нашите нови алманаси „Поети“ и „Разказвачи“, в които участват близо 300 членове на СБП. Показахме новото издание на романа „Хоро“ от Антон Страшимиров, новите стихосбирки на Иван Странджев, Илко Капелев, Ирина Велева, Анибал Радичев, Илко Иларионов, Ненчо Славчев, избрани стихове на Ивайло Балабанов, фототипно издание „Безсъници“ на Яворов; белетристични и есеистични творби от Кольо Георгиев, Владко Панайотов, Борислав Бойчев, Светозар Казанджиев… Беше проявен интерес към нашия щанд и от страна на утвърдени писатели. А Писателският съюз навлиза вече в своята 110-а годишнина и по този повод издателството ни подготвя второ допълнено и преработено издание на двутомника „История на СБП“, който бе пуснат на книжния пазар през 2013 г. и тиражът му бе изчерпан за броени месеци.
Цялото интервю можете да прочетете в trud.bg
