Предложението за централизирано управление на водните ресурси, обсъдено на работна среща между областни управители, министъра на околната среда Манол Генов и председателя на парламентарната комисия по екология Младен Шишков, предвижда нов централен орган да поеме отговорността за почистване и поддръжка на речните корита. Целта е да се сложи край на разпокъсаната отговорност между различни институции – общини, областни администрации, министерства и агенции – която в момента води до неефективност и липса на реален контрол.
Предложението идва на фона на съществуващи законови несъответствия – по чл. 140 от Закона за водите областните управители носят отговорност за речните корита в извънурбанизирани територии, но без да разполагат с бюджет и персонал. Създаването на експертна работна група цели да подготви законодателни промени до края на годината.
Този дебат има особена тежест за общини като Панагюрище
През 2017 г., при създаването на ВиК асоциацията на област Пазарджик, местният Общински съвет първоначално даде съгласие за включване на общинското ВиК дружество във формата. Впоследствие, след задълбочен анализ, беше взето решение за оттегляне от асоциацията, поради неравнопоставени и неизгодни условия за жителите на общината. Така Панагюрище запази самостоятелно управление чрез „ВиК П“ ЕООД.
Към момента Общинското дружество е натрупало дългове и отчита загуби, като част от причината за това бе системното отказване на актуализация на цените на водата от страна на КЕВР, поради сложния и неясен статут на обособената ВиК територия на община Панагюрище. В крайна сметка преди месеци бе постигнато споразумение и цените бяха актуализирани, но това е само малка капка в океана от пробелми за репаване. По данни на местното водоснабдително дружество Средните загуби на вода за 2024 година са 168 613 м³ месечно, което представлява 61.6% от подадената вода. Това е критично високо ниво на загуби и се дължи на сериозни проблеми в инфраструктурата – течове, амортизирана мрежа. Това повдига въпроса – дали евентуален национален ВиК орган, при условие че бъде структуриран ефективно, не би предложил по-добри технически, кадрови и инвестиционни възможности? Малките ВиК оператори често страдат от липса на специалисти, затруднен достъп до европейски средства и невъзможност за самостоятелно обновяване на мрежите. Единен орган с мащабна структура може да компенсира това чрез централизирани търгове, общи проектни екипи, споделен инженеринг и администриране на финансирания по ОПОС и ПУДООС. В международен план има успешни примери за подобни решения.
Централизация или не
Португалия е един от тях – с централен оператор (AdP Group), който работи в партньорство с общините, финансира проекти и прилага единни стандарти. Хърватия също прие реформа с регионализация на оператора и окрупняване на дружествата. В Словения и Финландия пък се залага на местно управление, но с ясно изразена държавна подкрепа и контрол. Германия, Австрия и Швейцария също доказват, че децентрализираните модели могат да работят при наличие на добре финансирани общини и висока административна култура.
България обаче е в особена позиция – раздробен ВиК сектор, неравномерно разпределение на капацитет и дългогодишни проблеми с инвестиционната обезпеченост. В този контекст, предложението за единен орган изглежда като логична стъпка, но с редица условности.
Новият орган би могъл да поеме не само почистването на речните корита, а и: – национално планиране на ВиК инвестиции, – мониторинг на операторите, – приоритетно разпределение на средства, – поддръжка на междурегионална инфраструктура, – техническа помощ за слаби общини, – екологичен и санитарен контрол, – хармонизация на законодателството.
Потенциалните рискове обаче не са малко – ограничаване на местната автономия, бюрократизация, липса на гъвкавост и политически конфликти между центъра и регионите.
Панагюрище е пример за община, която е доказала воля да управлява собствената си ВиК система, но при настоящите предизвикателства се нуждае от стабилен партньор, а не от административно подчинение. Едно балансирано решение би било централен орган, който не замества, а подпомага – с ясни правила, правна защита на местното участие и съфинансиране на жизненоважни проекти.
Решенията предстоят. Но е важно те да се базират не само на ефективност, а и на принципите на справедливост, съразмерност и защита на местния интерес.
____________________________________________
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
