Текстът е публикуван в страницата на МБАЛ „Уни Хоспитал“ и е част от поредицата „10 години – 10 истории“, свързана с отбелязването на 10 години от откриването на болницата.
Виолета Зяпкова е клиничен лаборант, чийто професионален път започва още през лятото на 1994 година в тогавашната общинска болница в Панагюрище. Тогава тя е едва на 20 години. С голямо вълнение и ентусиазъм прекрачва прага на лабораторията, място, което повече от три десетилетия по-късно продължава да нарича свое.
„Това е първата и единствената ми работа до момента“, казва тя с усмивка.
Първите години помни като време на труд, дисциплина и учене. Работата е почти изцяло мануална, техниката е ограничена, а дежурствата често продължават денонощно. Именно тогава до нея застават хора, които оставят трайна следа в професионалния ѝ път.
„Имах страхотен ментор, Красимира Боева. Тя ме научи на отговорност, дисциплина и упоритост, а също и на техники, които в нашата професия са изключително важни и ценни“, разказва Виолета.
С благодарност говори и за своята старша Бисерка Нейкова, както и за целия екип, сред който като млад лаборант се чувства спокойна и подкрепена.
„Ние, лаборантите, никога не забравяме, че зад цифрата, която даваме, стои жив човек, че тя е в основата на диагнозата и че от нея зависи какво ще е лечението и дали то ще е най-подходящото“, споделя тя.
Именно това усещане за отговорност я задържа в професията въпреки умората, напрежението и трудните условия през годините.
Новината за изграждането на нова болница в Панагюрище идва като надежда за медицинските специалисти в града. Вили си спомня ясно вълнението около първата копка на 29 април 2015 година и онова усещане, че пред очите им започва да се случва нещо, за което дълго не са смеели да мечтаят.
„За едно лято се построи нещо, което изглеждаше като приказка“, казва тя.
Днес Виолета говори с гордост за развитието на „Уни Хоспитал“, за модерната техника, организацията и възможностите, които болницата дава както на пациентите, така и на медицинските екипи.
Най-голямата ѝ надежда са младите хора.
„Щастлива съм, че работя в екип от млади, ентусиазирани колеги с желание за развитие и растеж. Вярвам, че през тези 10 години заедно сме успели да изградим доверие, екипност и среда, в която всеки може да работи уверено и спокойно.“
Според нея уважението между колегите, дисциплината, професионализмът и човечността са нещата, които никога не бива да се губят.
А най-голямото признание за един медицински специалист често идва в най-малките жестове.
„Понякога едно „приятен ден“ или „бъди здрава“ от пациент е достатъчно, за да усетиш, че това, което правиш, има смисъл.“
Заедно със съпруга си Виолета е възпитала двете си момчета с разбирането, че зад всеки успех стоят труд, постоянство и лишения.
„Под айсберга на успеха и признанието има много труд, упоритост, лишения, постоянство и дисциплина“, споделя тя.
Един приятел ѝ казва, че животът е алчност и суета, но Виолета вярва, че ако човек успее да държи под контрол тези сили, ще бъде малко по-щастлив. Затова за нея е важно хората да се стремят да бъдат по-добри, да не смесват личното с професионалното и да намират начин да се съхранят след тежък ден, чрез спорт, планина или друго любимо занимание.
Защото само така, убедена е тя, желанието да работиш с душа и сърце в такава динамична и отговорна среда няма да угасне.
След 32 години в лабораторията най-силното ѝ послание е ясно. Бъдещето носи техника, технологии и изкуствен интелект, но медицината никога не бива да губи човешкото.
„Само техника не стига, в медицината трябва и сърце“, казва Виолета Зяпкова.
________________________________________
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
