Когато в началото на януари тази година заварихме дядо Добри да чете Евангелието в малката си къщичка, намираща се в двора на църквата в село Байлово, на душите ни стана светло и уютно. Слънцето огряваше малкото дворче. Старецът не ни прие веднага и се наложи да почакаме, докато той отвори дървената вратичка и застана пред нея. Не пожела да го снимаме. Но затова пък във филма, който направихме след срещата си с него, може да чуете автентичния му глас и всичко, което ни заръча.
Дядо Добри ни озари с надеждата, че оправия ще има напролет… Подобно на Йовковия герой Моканина от разказа „По жицата“, който успокоява болната Нонка, че ще види бялата лястовица. „– Ще я видите, чедо, ще я видите“ – казва й с мъка и през сълзи той – „Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш… и ще оздравееш, чедо, не бой се… Хайде със здраве!“ – извиква след каручката на селянина Моканина „– Близо е селото. Все по теля, все по теля!“…
Така и дядо Добри не посмя да отнеме надеждата ни, че ще се оправим, че България ще тръгне към добро. Самият той се превърна в Бялата лястовица на българския народ. Щом ни дава личния си пример, че дори и да си беден, можеш да сътворяваш чудеса, и да вдъхваш надежда.
Изгледайте нашия филм за този свят човек, който подготвихме, за да се докоснете до неговия свят. Така, както го направихме ние. Дано да ви хареса.
А екипът ни от сърце му честити вековния юбилей. Да ни е жив и здрав на всички!
