Димитър Костов е инженер, от 40 години слабост са му античните монети. Пловдивчанинът притежава втората по големина и ценност на предметите колекция, след тази на Васил Божков, оценена за десетки милиони евро. Собственик е и на Скитското съкровище, за собствеността на което той води съдебни дела с държавата цели дванадесет години. Оценката му е 5 000 000 евро. Директорът на НИМ Божидар Димитров заяви в интервю за вестник „ШОУ“, че Павел Цветанков – наследникът на братя Дейкови, откривателите на Панагюрското съкровище, иска да си върне съкровището, „за да го продаде на голям пловдивски колекционер“, визирайки явно Димитър Костов. Иска ли да купи Панагюрското златно съкровище, на колко го оценява и за други интересни подробности отговаря самият „мистериозен олигарх”
– Според директора на НИМ Божидар Димитров нумизмат от Пловдив иска да купи от наследника на братя Дейкови Павел Цветанков Панагюрското съкровище и поради тази причина той се борил да си го върне. Очевидно визира вас, понеже вие сте най-големият колекционер в града, макар да не споменава име…?
– С Павел се познаваме много отдавна, тъй като аз съм първият човек, който съобщи, че навсякъде в България се разнася фалшиво златно Панагюрско съкровище. Аз съм първият в България! По тази причина Павел ме потърси един ден и се видяхме, заедно бяхме и при Кеворк Кеворкян. И тогава, и сега продължавам да смятам, че Божидар не е за тази длъжност, която заема. Той е просто един мошеник! И той си знае защо. Единственото хубаво нещо при него е, че знае латински и по тази причина е изпратен във Ватикана да намери от тайните архиви там каквото има за България. И той каквото е намерил, го е късал и го е гълтал! И те са го хванали и са го изгонили от Ватикана! И България е била пред скъсване на дипломатическите отношения с Ватикана. Затова сега се занимава с музейна работа. Той има познания от Руско-турската война, Балканската… но няма никакви познания от Античността. А нашата история 80 и няколко процента е от античността. Той там нищо не знае, един профан е там! И когато моят приятел Георги Китов намери златната маска, казаха, че била на Терес. И аз го питам Китов: „Защо казахте, че това е златната маска на Терес, като тя прилича на Котес – друг владетел, и това е всъщност маската на Котес!?” Освен това там е синът на Котес – Севт III, там е внукът му… Тракийската история не се изучава.
– Все пак да се върнем на Панагюрското златно съкровище – искате ли да го купувате от Павел Цветанков и другите наследници или не?
– Не сме водили такива разговори с Павел Цветанков. Никога! Никога! А Павел не иска да си вземе Панагюрското съкровище – той иска да получи законното възнаграждение, което се полага на неговите дядовци. Той всъщност никога не го е искал това съкровище. Защото дядо му и братята му са получили награда от Общинския съвет…
– Ами заради тази награда сега се твърди, че те всъщност са били обезщетени още тогава – когато са го предали на държавата…
– Това е награда и е нещо съвсем различно! Той оня си ги измисля, той е пълен простак! Как е възможно в България на Национален музей да има такъв човек!?… Просто нямам думи! И сега, когато говорим, вадя копие на един договор от 1976 г. между Америка и България, според който се правят стотици предмети от злато и сребро от една американска компания – те са копия на оригинални български съкровища и антични предмети. Според договора те могат да правят и изнасят копия по света абсолютно безвъзмездно! И това да не носи нито една стотинка на България! По този договор могат да се правят копия на 543 предмета от нашата история!… “Милениум“ се казва тази фирма. Нямам думи! Тази държава я ограбена и обрана още от Тодор-Живково време.
А за Божидар Димитров аз знам много неща. Например
Желязко Императора го убиха, защото загубиха делото
тогава, трябваше да му върнат един златен медальон на Юлиан Апостат. Още преди 30, пък и повече години този медальон беше оценен на 500 000 долара! А това, което беше изложено в Националния исторически музей, беше менте и го твърдя съвсем отговорно. И аз пръв съобщих за това безобразие. Защото знаех, че медальонът има една драскотина, която я нямаше на изложения в музея. Защо ще излагат те тогава ментета и ще искат пари за вход в музея? Питам аз – това редно ли е? Къде го има това нещо?!…
– Мислите ли, че Божидар Димитров има пръст в тази работа?
– Има, има… Те са цяла мафия! И аз мога да кажа по въпроса доста неща с имена! Ще изчакам още малко… Имам много информация. Това е мафия и телевизията и вестниците им дават думата, а на другите хора – не. На тези, пострадалите, на тези, които знаят и могат – не…
– Все пак сте специалист, написали сте доста книги, най-големият колекционер в България сте след Васил Божков – имате ли поне бегла представа колко би могло да струва най-грубо Панагюрското златно съкровище?
– През 50-те години са предлагани 25 милиона долара от американците на Политбюро, за да го вземат. Политбюро заседава и не взима решение. Американците са искали една линия да построят и отделно 25 милиона долара да дадат. Не са го продали тогава, но са ходили да пият вино от ритоните на Панагюрското златно съкровище партийните величия! Тогава са предлагали толкова,
днес цената му би трябвало да бъде 2 милиарда и половина!
– Мислите ли, че оригиналът все още се намира в България?
– Не! Отдавна е продаден навънка! Оригиналът го няма в България. Защо Божидар Димитров говори, че е наел най-добрата лаборатория в Австрия за установяване на автентичността на Панагюрското съкровище? Ами това не е вярно! Най-добрата лаборатория, която може да каже в кой район на света е произведено златото, това е една лаборатория в Швейцария! Това е единствената лаборатория в Европа, която може да отговори на всички въпроси при едно такова изследване. А не това да прави някаква никому неизвестна австрийска лаборатория! Това са пълни глупости! Трябва да се направи и един анализ там, да видим те какво ще кажат…
Аз, ако исках да имам и да купя Панагюрското съкровище, можех да го имам за 45 000 лева! Предлагаха ми да ми продадат още едно от първите копия в България. Човекът, който го е правил, вече почина, но тогава беше закъсал за пари. Предложи ми го, занесох го на тогавашния кмет Славчо Атанасов, за да го вземем за Пловдив. И Славчо се съгласи, но нямаха пари в момента и не можаха да го купят. Копието беше едно към едно сребро със злато към Панагюрското съкровище и струваше… 45 хиляди лева!!! И Илко Илиев – председател на Общинския съвет, и всички, които го видяха тогава, онемяха! И аз им викам: „Това не е единственото копие едно към едно!”… А има забрана да е копие точно едно към едно. Може да е примерно едно към две и т.н. Това са пълни престъпници – да правят копия, без да имат такива права!
– Постоянно изникват документи и свидетели за нови и нови копия. Според Павел Цветанков те вероятно са стотици… Това възможно ли е според вас?
– Аз лично съм виждал поне десет копия на Панагюрското съкровище! От различни метали – мед със сребро, само златно, сребро и злато, само сребро и т.н. И като казвам копие, имам предвид височина, тегло и всичко, както си е по закон. Знаете, че Скитското съкровище е мое. 10-12 години водех дела за него и сега осъдих прокуратурата за 56 000 лева, отделно държавата за 8000 лева.
– Ако все пак окончателното становище след изследването на Панагюрското златно съкровище за автентичност е, че то е истинско, ще повярвате ли в тази констатация?
– Не. На тази фирма няма да повярвам. Ако беше швейцарската лаборатория – щях да повярвам.
– Все пак вашата версия каква е – какво се е случило с Панагюрското златно съкровище?
– Аз съм виждал филма от 1951 г. Това е черно-бял филм, който имаше бившият шеф на музея в Пловдив. И там ги дават тези тримата старци, които са намерили съкровището при правенето на тухли. Пипат предметите, въртят ги наляво-надясно и там добре се вижда къде са били ударени. Всеки един предмет. И там, където са били ударени, са били изправяни. И дори и да са шлайфани, щеше златото да бъде малко по-различно, по-жълто, не с патината, която хилядолетията са дали. А това нещо го няма!… При показваните сега съдове от Панагюрското съкровище в София това го няма! Това означава, че
това не са оригиналите!
Аз съм машинен инженер, специалист съм по технология на металите и т.н. все пак…
– Защо Божидар Димитров, без да ви посочва конкретно, май говори именно за вас – вие сте най-големият колекционер не само в Пловдив…?
– Ами просто си печеля делата срещу него, срещу държавата, срещу прокуратурата. Не се и колебая – като трябва да завеждам дело, правя го веднага. А те викат – той е богат. Не съм толкова богат, колкото говорят…
– Много хора смятат, че и Божидар Димитров вероятно има своя лична колекция, но той самият отрича. Какво е вашето мнение, чували ли сте нещо във вашите среди?
– Не. И не вярвам да има колекция. Той не може да направи колекция. Той си измисля неща, пише простащини в тези книги… Той хал хабер си няма от колекционерство. Пише за Македония, пък не знае какво значи думата…
– Вие самият имате ризница, копие и още няколко предмета, конфискувани от държавата, за които водите дела. Успяхте ли да си ги върнете?
– Не можах да си ги върна.
– При последния ни разговор ми казахте, че ще съдите България в Страсбург…
– Постигнахме споразумение да не съдя държавата и ми изплатиха 6000 лева за съкровището, което аз имам.
– Обявихте Скитското съкровище и цялата си колекция от монети за продажба срещу 10 милиона евро – появи ли се купувач?
– Първо, аз не исках да продавам Скитското съкровище. Исках да направя тракийски музей в Пловдив. И той щеше да стане един от най-големите музеи, защото аз имам узаконени много предмети – 240 от Националния исторически музей. Божидар Димитров от време на време се обажда и казва, че то било фалшиво. Фалшиво, но той ми е подписал документ, че е истинско! Лично той – и печата, и неговия подпис имам, както и на неговите специалисти! Трима-четирима специалисти от НИМ са се подписали, че е истинско. Нямам думи през какво минах, но тя тази държава… Направо нямам думи! Вдигнал съм ръце направо!…
– Предлагали ли са ви на вас лично фалшиви предмети за истински?
– Предлагали са ми, разбира се. И аз повечето съм ги отказал. От всичките предмети, които притежавам, в моята колекция само за 4-5 са ми казали специалистите от Националния исторически музей, че са фалшиви. Това е около 1-2 процента, може и да няма толкова от всичките ми предмети.
– Колекцията ви е много голяма – правили ли сте си приблизителна оценка на това колко струват предметите в нея?
– Не, аз не съм правил оценка. Скитското съкровище има оценка от двама руски професори – Николай Петрухин и още един. Те дойдоха по покана на Маразов и дадоха заключение, че съкровището е истинско и България може да се гордее само с това нещо.
Те дадоха оценка 5 200 000 евро!
– Притежавате ли друго съкровище – оригинално или копие?
– Имам, да. Имам копие на Боровското съкровище с документи от Националния исторически музей. Някакъв арменец го е правил. Боровското съкровище е много красиво, на второ място е след Панагюрското златно съкровище по красота. То се състои от пет предмета и тежи около 7,5 килограма сребро.
– За колко пари купихте това копие? Как попадна то при вас?
– Аз съм го взимал много евтино. Просто човекът, който дойде и ми го предложи, беше закъсал за пари. Не искам да казвам точната сума. И като казвам много евтино, имам предвид под 10 000 лева! Така че не ми се говори да слушам глупости как ще купувам аз Панагюрското златно съкровище… Можех спокойно да имам и Панагюрското съкровище, негово копие, и то само за 45 000 лева. Дрън-дрън! Сега ще говори Божидар Димитров, че съм искал да купувам оригинала!? Можех и музей да направя, но не ми разрешиха и затова няма музей. Новият кмет от ГЕРБ също не беше съгласен да направим нещо с общината, нещо общо. Каза ми: „Ти подкрепи стария кмет, нека той да ти даде помещение за музей”… Всички предмети щяха да радват българина, с описание, с всичко!… И вече съм станал на 68 години и нямам желание за нищо! Лошото е, че децата ми нямат никаква привързаност към антични предмети, никаква! И внуците ми същата работа…
– Не ви ли притеснява тогава, че след вашата смърт ще се опитат да разпродадат колекцията ви, и то на безценица, след като не са наясно със стойността на предметите, които сте събирали години наред….?
– Предметите не може да ги намери никой. Аз добре съм ги скрил и никой не знае къде се намират. Скрил съм ги на 60-70 километра от Пловдив. Аз имам най-голямата колекция на тракийски антични предмети. Само двама царе още нямам, но всички останали ги имам на монети. Тях никой ги няма – Националният исторически музей ги няма, Пловдивският музей ги няма… Има една колекция Австрия – 50-60 монети, тя уж била най-голямата в Европа. Дрън-дрън! Аз имам стотици пъти повече от тяхната колекция! Стотици пъти!…
– Няма ли да ви е жал да останат монетите и съкровищата ви в земята или там, където сте ги скрили, а не примерно да ги дарите или да ги дадете на някой, за да може все повече хора да им се радват?
– На мен пари не ми трябват. Имам 600 лева пенсия и не ми трябва нищо повече. Навремето имах бизнес, изкарвах доста пари. Ходил съм по чужбина, купих си джип, имам си всичко, имам си жилище, офис… Имам си всичко! Така че нищо не ми трябва. Имаше навремето един филм и там се казваше: „Имаш ли много, то ти е от Дявола“. Така че аз повече не искам нищо.
– Все пак продължават ли да идват при вас още иманяри или пък колекционери, за да ви предлагат да купувате антични предмети или пък да продавате?
– Идват и повечето от предложеното го отказвам, купувам само отделни неща. Много рядко вече взимам нещо. Трябва много да ми хареса. Защото аз самият имам доста работи. Няма нещо, което да ме изненада.
Източник: БЛИЦ
