Владимир ЙОНЧЕВ
Най-интересното на тези избори ще са преференциите.
Всичко останало в изборната нощ ще е като друг път – всички ще се обявят за победители, някой ще вземе повече отколкото са му предричали, друг по-малко, някой ще мине заветните 4%, друг – не. Но това са все неща, които сме гледали.
Това, което ще промени политическата система са преференциите и подредбата на листите. След изборната нощ всички партии ще са изненадани от собствените си избраници и след нея начинът, по който се редят листите никога няма да е същият.
По надолу подробно ще обясним защо преференцията ще проработи, но нека преди това опишем
Как изглежда бюлетината
На тези избори бюлетината ще е разделена на 2 части.
Вляво са изписани имената на партиите и коалициите, които участват в изборите. Техният брой е 25, а пред всяка има квадратче с поредния й номер. За да гласувате за вашата партия или коалиция трябва да зачертаете номера й с Х или V със син химикал.
Вдясно са отпечатани кръгчета с номера в тях. Това са преференциите. Броят на кръгчетата е различен във всеки многомандатен избирателен район (МИР). Той е точно 2 пъти по-голям от броя на мандатите във всеки МИР, защото в листата на една партия или коалиция може да има най-много два пъти повече кандидати, отколкото са местата.
Най-малките райони (Видин, Габрово, Ямбол, Търговище, Разград, Силистра, Перник, Кюстендил) дават само по 4 мандата. Затова в тях кръгчетата за преференции ще са само 8.
Най-големият район е 23 МИР – София, който дава 16 мандата. В него партиите могат да запишат до 32 кандидати в листите, а в бюлетината ще има 32 кръгчета.
На бюлетината не пише имена на кандидати за депутати, а само на партии. Имената и номерата на кандидатите висят на 2 места – пред изборната секция и на стената в самата стаичка за гласуване.
Гласуващите в чужбина са лишени от преференции. В техните бюлетини няма да има кръгчета.
Преференцията също се отбелязва с X или V със син химикал. Ако зачертаете повече от едно кръгче, преференцията ви става невалидна, но гласът ви за партията остава валиден.
Ако не зачертаете нито едно кръгче, се смята, че гласувате за водача на листата. Това беше поправката на ДПС, вкарана след окончателното (уж) приемане на Изборния кодекс на Мая Манолова. С нея ДПС се опитаха да запазят статуквото депутати да се избират от партийните централи, а не от хората.
Само 7% трябват за пренареждане
Само 7% са нужни, за да се разбърка спуснатата от партийната централа листа в район, в който партията вкарва повече от един депутат. За водач на листа ще трябва повече усилие, но отстрелването на втория е съвсем лесно.
Гореспоменатите 7% се смятат от броя на подадените за партията (или коалицията) гласове в съответния МИР и обърнати в реални хора изобщо не са много.
Нека погледнем последните парламентарни избори през 2013 г.
В Ямбол БСП и ГЕРБ вкарват по двама депутати. За БСП гласуват 21 585 души, а за ГЕРБ 19 152.
Само 1511 гласа могат да са достатъчно на последния в БСП, за да измести втория в листата и да стане депутат, ако се повторят същите резултати. При ГЕРБ нужните гласове са още по-малко – 1341.
Не е никак много, нали? Всички задни места в листата си дават сметка за това и вече водят преференциални кампании, защото с едно голямо село зад гърба ти се става депутат.
Вторият в листата обаче също не е луд, дава си сметка колко му е несигурна позицията и също води преференциална кампания, защото е почти сигурно, че няколко човека ще изкарат над 7%.
Тези 7%, за които толкова говорим, са нещо като бариера. Който кандидат за депутат ги прескочи, той участва в класацията. Но ако няколко ги прескочат, класацията се прави между тях според това кой колко преференции е събрал.
Т.е. това, че си събрал 7% не те прави автоматично депутат. Трябва преференциите ти да са повече, отколкото на другите в листата.
Да дадем пример пример. В 32 МИР-Горно Нанагорнище партия „Светло бъдеще“ печели 2 депутатски места. Водачът на листата има 30% преференции, вторият – 5%, третият 15%, четвъртият 20%, петият – 6%. Всички останали кандидати имат под 7%.
В парламента ще влязат първият и четвъртият.
Да предположим сега, че първият стане министър. Трябва да освободи депутатското място. В парламента ще влезе третия, а не вторият.
Ами ако и двамата станат министри? Депутати ще станат третият и вторият, нищо че вторият има по-малко от петия. Тъй като и двамата не са събрали 7%, те не участват в класирането по преференции и за тях важи подреждането според листата.
Защитен ли е водачът?
След приемането на Изборния кодекс и публикуването му в Държавен вестник ДПС вкара поправка, с която се опита да обезсмисли преференцията и да бетонира водача. Истината е, че въпреки подлия номер водачът изобщо не е защитен, но избирателят още не го знае.
Опорната точка, че водачът може да бъде бит само с 50% преференция е пълна лъжа, спусната от партийните централи, които искат да продължат да редят листите, без да питат избирателите си. Водачът на листа може да бъде разгромен и то така, че не само да стане втори, а и напълно да изпадне зад борда.
Истина е, че освен своята честно изкарана преференция (зачертаното кръгче), водачът на листа получава един несправедлив бонус. Като глас за него се брои всяка бюлетина със зачертано квадратче за партия, но без преференция (зачертано кръгче).
Но тъй като всички кандидати зад него вече водят преференциална кампания, бонусът на водача изобщо не е чак толкова голям и недостижим.
Да вземем пак пример от последните парламентарни избори. ДПС спечели мандат във Видин с 474 гласа и вкара водача на листата си.
Дори да бяха прави партийците, твърдящи, че трябват 50% за бутнеш водача, това е равно на мизерните 238 гласа. Но всъщност са много, много по-малко. Ако всички кандидати са равностойни, теоретично стигат само 60 гласа в цялата област, за да бутнеш водача. На практика ще са нужни около 100. Една средно голяма ромска фамилия.
Същото това ДПС вкарва депутат в 23 МИР-София с 1156 гласа, в 24 МИР-София с 1 128 и в 25 МИР-София с 1 553.
При листа от двайсетина кандидати пак излиза, че цената на мандата може да бъде осигурена от средноголяма ромска фамилия. Най-много малка улица.
Нека разгледаме и другата хипотеза – един голям МИР с много депутати.
През 2009 г. в Бургас ГЕРБ печели 7 депутата със 66 533 гласа. Обърната в гласове 7-процентната бариера се равнява на 4658 души. Изобщо не е много за град като Бургас, а е почти сигурно, че ако ги изкараш, ставаш депутат. И когато всички в листата играят за себе си, несправедливият бонус за водача ще стане доста малък.
В този пример със 7 места водачът би могъл да бъде изместен от няколко души, но все пак вероятно ще влезе в парламента.
Да погледнем обаче какво е положението със социалистите в Благоевград. На предишните избори те са взели 3 мандата с 32 060 гласа. Сега обаче са в раздор. Не харесват водача си Кристиян Вигенин, наложен от централата въпреки местната организация. На всичко отгоре силният местен човек Емил Костадинов е извадил лудия късмет да е 22-и номер в листата на БСП, която също е с номер 22 и открито води кампания 22/22. Останалите виждат, че водачът е уязвим и също водят кампания за преференция. И накрая всички вкупом водят кампания да се гласува за когото и да е с преференция, само за да прецакат водача. Така целият бонус, който Вигенин ще получи от пропусналите да си изберат преференция ще бъде доста малък.
А сметнати в гласове заветните 7% са само 2100 гласа и то, ако БСП повтори доброто си представяне от миналата година, което е малко вероятно. Т.е. Вигенин може да остане четвърти и със бонуса си и да изпадне зад борда. Да не говорим, че има възможност и местата на БСП да са 2, а не 3, ако повече партии влязат в парламента.
Ще кажете: „врели-некипели, каква преференция, народът не ползва такива работи“. Не е вярно. Това е лъжлива опорна точка, спусната ви, за да си мислите, че от вас нищо не зависи.
Нека погледнем неотдавнашните избори за евродепутати
26% или 588 945 души измежду всичките 2 239 430 гласували са сложили преференция. При това без нито една партия (с изключение на ДСБ в Реформаторския блок) да е водила кампания за преференциално гласуване и без ни най-малък опит да се обясни що е това преференция.
Графика: Институт за развитието на публичната среда
Тези 26% се разпределят сравнително равномерно между партиите с 2 големи изключения: Над 57% от гласоподавателите на Реформаторския блок са използвали преференция. На другия полюс са избирателите на ДПС. По-малко от 12% от тях са сложили преференция.
Графика: Институт за развитието на публичната среда
На европейските избори общо 30 кандидати ( в това число и водачи на листи) са прескочили 7-те процента. Имайте предвид, че тези проценти се смятат на национално ниво, където гласовете са десетки и стотици хиляди. На парламентарни избори седемте процента се смятат само от гласовете в конкретния многомандатен избирателен район. А в много от МИР-овете най-голямата партия печели едва двайсетина хиляди гласа.
Двама от кандидатите за евродепутати успяха да прескочат водача си – Светослав Малинов от РБ и знаменития 15/15 Момчил Неков в БСП. Но ако предположим, че всички партии имаха евродепутат, в още 3 партии заден номер щеше да измести водача.
Феноменът 15/15
Изборът на 15-ия в листата на 15-атата в списъка БСП стана нарицателно, но всъщност беше най-голямата реклама, че преференцията работи.
22% от всички преференции са за номер на кандидат, който съвпада с номера на бюлетината за партията. Т.е. процентът е значителен, но все пак объркването не е повсеместно. Поне 78% от хората са знаели какво правят, използвайки преференция.
Графика: Институт за развитието на публичната среда
Лъжа е, че БСП са най-потърпевши от объркването на кръгчето и квадратчето. Всички партии имат сходен процент на объркване с две големи изключения – Реформаторският блок със само 6% бюлетини 10/10 и Българска левица, при която 68% са гласували с 1/1.
Графика: Институт за развитието на публичната среда
На европейските избори кръгчетата за преференции бяха 17 и така всички партии с по-задни номера бяха защитени от грешки.
Сега най-застрашени от този феномен са партиите с номера до 8, защото дори в най-малките райони има поне 8 кръгчета за преференции.
Но в действителност никой не е напълно застрахован от своето 15/15. В 23 МИР кръгчетата са 32 – повече от партиите. Във Варна ще са 30, в още 2 района – по 28.
Прогноза
Несправедливият бонус, който ДПС даде на водачите на листи вероятно ще спаси повечето от тях от разжалване в листата. Математически най-уязвими са самите ДПС, но е малко вероятно да допуснат чак толкова зрелищен автогол.
Бонусът със сигурност обаче няма да е достатъчен, за да се запази водачеството на листи в Реформаторския блок. Още на предишните избори гласоподавателите на РБ демонстрирах афинитет към преференциите, а сега преференциалната кампания тече с пълна сила. В почти всички райони РБ вероятно ще има кандидат, който ще изкара повече гласове, отколкото са служебните преференции (празните кръгчета) за първия. Така, че първият в листата им също трябва да си събира собствени преференции, за да влезе. Да, ще има някакъв бонус, но няма да стигне, ако не си завоюва и преференции.
При другите партии вероятността да бъде изместен водач е по-малка, но не трябва да се изключва напълно.
Но ако някоя партия печели 2 места в някой МИР, почти сигурно е, че вторият ще бъде избран преференциално.
В райони, в които партията вкарва трима или повече депутати, вероятността за разместване намалява, ни ни най-малко не бива да се изключва.
Злоупотреби и преливане на гласове
Преференцията е много хубаво нещо, но като всяко нещо, попаднало на българска почва е податлива на извращения.
Досега купуването на гласове се извършваше от партиите. Вече интерес да го правят имат и отделни кандидати, дори това да е в разрез с повелята на партиите им.
Досега гласове се купуваха сред хора, които иначе не биха гласували безплатно за твоята партия. Сега има възможност да се купуват гласове и вътре в партията.
Отваря се изкушение за преливане на гласове от една партия на друга. В предишни избори вече е имало съмнения, че цяла една партия е вкарана в парламента с гласовете на друга.
Заради системата на преференции много канидати ще се изкушат да държат „студен резерв“ от гласоподаватели до последния момент. В зависимост от екзитполовете могат да го продадат или подарят на по-нуждаещ се кандидат от собствената партия или дори на опонент.
Партии със силен контролиран вот могат дори тотално да разместят листите на опонентите си.
Пълна преференция
Вероятно всеки от горните черни сценарии ще бъде пробван тук-таме, но никой няма да се случи в значими мащаби.
Но със сигурност ще се случи друго – и политиците, и избирателите ще разберат каква огромна сила е преференцията и как тези избори нямат общо с никои други. След тях политиците ще се тюхкат колко много власт са дали на народа и той им е объркал сметките, пренареждайки листите. А хората ще се ядосват как са допуснали поправката на ДПС, заради която са им ограничили най-добрия инструмент да контролират партиите.
Следващият разговор, който ще водим няма да е дали да има или да няма преференция. А дали да се мине към пълна преференция – списък по азбучен ред на кандидатите, в който няма водач, втори и трети, а подреждането зависи само от преференциите.
Източник: offnews.bg
