Божидар Димитров: Нямам право да показвам експертизата за Панагюрското съкровище; Павел Цветанков: Димитров няма данните от анализа

И преди завръзката, и след предстоящата развръзка, след десетките съдебни дела, мистерията с шедьовъра на древните траки е на път да остане неразгадана. Засега. До финала остават две съдебни дела. На бойното поле по въпроса оригинално ли е Панагюрското съкровище или „нещо подобно” се съхранява в Националния исторически музей, в последната права останаха един срещу друг шефът на НИМ проф. Божидар Димитров и „вождът” на наследниците на откривателите на съкровището братя Дейкови – Павел Цветанков.

Проф. Божидар Димитров: Не показвам експертизата за Панагюрското златно съкровище, защото авторите й ще ме осъдят

– Проф. Димитров, Павел Цветанков твърди, че резултатите от експертизата на Панагюрското съкровище ги няма в нито една инстанция, която би трябвало да ги получи?!…

– Абе, вижте какво, не ме занимавайте с него! Отговорил съм му на писмото, експертизата обаче си има авторски права. Когато я публикуват, а авторите ще я публикуват, тогава ще излезе на бял свят истината за Панагюрското съкровище и ще я прочете целият български народ.

– А вие изпратили ли сте я на Цветанков?

– Как ще му я изпратя!? Пратих му писмо, в което му казах, че това е научна разработка и нейните извършители имат авторски права, и не са съгласни да я предоставят на всеки, взет от улицата. Кой е всъщност Цветанков!? Как може аз да му давам тази експертиза, да я огласява, интерпретира, други да я публикуват и т.н.?! Тя ще бъде публикувана в научно списание и тогава ще стане достояние на целия свят. Това е!

– Той твърди обаче, че биологичните наследници на откривателите братя Дейкови, които водят дела по различни направления около съкровището, би трябвало да получат всички документи около експертизата! 

– Абе, кой го казва това!? Кой е той!? Каквото трябва да получат, са го получили!

– Цветанков твърди обратното – че нито Министерството на културата, нито „вашият” НИМ и прочее институции, които би трябвало да я получат, не са я получили…

– Той може да твърди всичко! Кой е той?

– Вие знаете по-добре кой е той – наследник на откривателите, с претенции Панагюрското съкровище да се признае за частна колекция…

– Работата е там, че съдът е казал, че Цветанков не е никакъв наследник!

– Работата е там, че, въпреки това, той води дела по въпроса, макар че досега той е загубил почти всички от тях, но все пак остават едно-две в началото на ноември, за които дори самият Цветанков не храни особени надежди…

– Не почти, той всичко е загубил. Какви надежди да храни!? Дрън-дрън, та пляс! Хайде сега ме оставете, че съм гладен и трябва да ям вече

– А вие самият имате ли резултатите от експертизата, чието съществуване се поставя дори под съмнение?

– Имам, разбира се! Ако някога поискате, може да дойдете, но само ще ви я покажа, само предишния препис и нищо повече, защото ще ме осъдят тези хора, които са я правили. Ще ме осъдят.

– Значи тази експертиза е с някакъв гриф на секретност, на някакъв статут относно достъп до публична информация ли, или…?

-Не, тя има авторско право. Когато аз напиша една авторска статия, ако Цветанков научи, че аз съм я написал и я поиска, аз ще му кажа, като излезе в съответното научно списание.

– Тогава да си я прочете по каналния ред един вид и да я ползва за каузата си, както намери за добре, така ли?

– Да, да си я прочете. Тя ще бъде публикувана много скоро в нашето научно списание „Известия на НИМ”, т.е. въпросната публикация ще бъде преведена на английски и цял свят ще знае състава на съкровището и всичко останало.

– Тоест, той може да я прочете само за сведение, а не за ползване, така ли?

– Въпросният Цветанков, като си я прочете, може да си я ползва, както иска. Иначе откъде-накъде?! Работили са четирима учени, НИМ плаща, а той ще я вземе за ползване, когато си поиска!? Не става! Ще я прочете, когато бъде публикувана, и тогава вече може да я ползва, както си иска.

– А дотогава може ли да потвърдим категоричното ви публично обявяване след края на експертизата, че Панагюрското съкровище в НИМ е оригиналното?

– Съвсем спокойно може да го оповестите. Така е. Категорично!

– Делото от 18 септември т.г. по въпроса за обявяване на Панагюрското съкровище за частна колекция във Върховния административен съд не завърши с решение, а бе прекратено!? 

– Беше даден ход в открито заседание за автентичността на съкровището и 20 дни по-късно не се произнасят с решение, прекратяват делото без основание, без да се произнесат с решение. Между другото, знаеш ли, кой беше председател на този съдебен състав. Николай Урумов – познато ли ви е името?

– Бегло.

– Ами той стана много известен с едни хотели по морето, социално слаби дъщери и съпруги, спомняш ли си?…

– Имаше някакъв медиен шум, но сега не мога да си спомня точно за какво ставаше въпрос. Ако не се лъжа, май дъщерята на този съдия се отказа от имотите си?

– Не знам дали се отказа, но Николай Урумов е човекът, който беше придобил сума ти имоти в Приморско, мисля. И кога беше прекратено делото? След като беше даден ход на същото това дело в открито заседание, от което следва, че трябва да се излезе с решение, но малко по-късно размислиха и закриха делото окончателно.

– Колко малко по-късно?

– Датата е 13 октомври. Николай Урумов е председател и с негово определение, се прекратява ходът на делото.

– И защо според вас?

– Защото в хода на делото, и най-вече заради публичното му оповестяване, може да се прочете ясно какво лъсна – в това дело публично се уличават висши чиновници в издаване на документи с невярно съдържание.

– В чия полза?

– Отговорете си сам.

Павел Цветанков: Божидар Димитров няма данните от анализа

– Изчезнала ли е дългоочакваната експертиза за автентичността на Панагюрското съкровище? Автентични ли са съмненията ви?

– Ами няма никакви данни за нея! Нито в Министерството на културата, Инспектората за опазване на паметниците на културата към министерството, РАМ-Пловдив и НИМ-София.

– И вие сте сигурни, че в тези четири институции е задължително да се изпратят резултатите от експертизата?

– Задължително, но нито една от тях, включително тази, която е инициирала експертизата – НИМ-София, няма такива данни.

– Какви данни няма и какви би трябвало да има?

– Проф. Димитров обявява крайния резултат в пресата, обаче данните ги няма при него.

– Как установихте, че ги няма при него?

– Ами след публичната шумотевица писмено поисках резултатите от експертизата в четирите отговорни институции – Министерството на културата, Инспектората към министерството, НИМ-София, РАМ-Пловдив и дори Панагюрския музей. Отговорът беше, че никъде нямат данни за резултатите от експертизата.

– Явно, че губите поголовно делата…?

– Така излиза, обаче аз мога да ви цитирам някои избрани страници и пасажи от една дебела книга на Комисията за разкриване на досиетата, която и вие можете да прочетете в Интернет.

– И какво разкриват избраните моменти от тази дебела книга?

– Като изключим шифрованите пасажи, имам едно много интересно попадение. Материали, които не могат да се дават към Експертния съвет на сектор Културно наследство поради поверителния им характер, се изпращат на НИМ, т.е. владенията на проф. Димитров, за фотокопиране, консервация, съхранение, изваждане на копия и т.н. Има и други видове материали, за което това се налагало.

– И какво лошо има във всичко това?

– Ами това, че след тези процедури се унищожава цялата документация

– Хм, и тези процедури къде се осъществяват?

– Осъществява ги 14-ти отдел на ДС, те са работили много плътно с Шесто, и – забележете – тези данни могат да се дават само на Президиума на ЦК на БКП, което означава – на една шепа богоизбрани хора, които са наясно къде какво е крадено. А специално НИМ на проф. Димитров от 1974 г. с тези разработки всъщност е депо на този 14-ти отдел на ДС и там задължително са внедрени двама специални агенти, през които са минавали всички крадени неща, хайде не, крадени, а придобити от бившата ДС. Това са директиви – къде и как се съхранява, къде се изпраща, кой какво го прави…

– Извинявайте, но къде тук фигурира цялата сага с Панагюрското съкровище?

– Нека да довърша. В цялата тази дейност на ДС, въпросният отдел е разполагал с почти неограничена власт за културното наследство на България. Директивата от е 1974 г. Оттам Панагюрското златно съкровище започва да пътува по света, а от 1982 г. то незаконно е вписано в НИМ, който по това време е депото на ДС

– И пак да питам – какво представлява това „депо на ДС”?

– По това време там са постъпвали всички „придобити”, крадени по всякакъв начин предмети на културното ни наследство. Колко, какви и по какъв начин артефакти са попаднали там, никой не знае, след като „законно” са унищожени документите за тяхното придобиване и движение.

– Нека все пак да попитам: къде и как в цялата тази дейност на еди-кой си отдел на еди-кое си управление на ДС се вписва Панагюрското златно съкровище?

– Ами факт е, че няма данни за извършена експертиза. Това в какво се вписва, според вас?

– А ако експертизата наистина е извършена и са налице категорични заключения? Впрочем, защо, вместо да си мерите познанията около Панагюрското съкровище, не се обадите на самата „Евротест –контрол”, която е извършила самата експертиза? Ами питайте! Какъвто и да е, някакъв отговор все ще има. А и шефът на Националния исторически музей каза, че вече готви научна публикация в списанието на „НИМ” по въпроса за автентичността на Панагюрското съкровище, както и като как е установено то, т. е това, което ви интересува лично, фамилно, духовно, материално и национално-патриотично…

– Преди много време ви казах, че нямам мераци да употребявам Панагюрското съкровище за собствено обогатяване и да го отнемам от националната съкровищница. А що се отнася до съдебното приключване на съдебната сага на местна почва, следва и сагата в Страсбург…

Източник: dnesplus.bg