България, за съжаление, от доста години на Запад и на Изток е синоним на евтина и просташка ваканция.
Ако пътувате из Европа и в разговор стане на въпрос, че сте от България първата асоциация, която дружелюбните ви събеседници, с една престорена или ехидна усмивка, ще направят с родината ни, ще е “Oh, Sunny Beach”.
„Слънчев бряг“ е нашият имидж. Дело наше, гордо дело, славно, българско!
Както в родните си места, западняците, така и тук, те виждат българите като обслужващ персонал. Цяла нация от бармани, охранители и сервитьорки. Такива сме пред тях, това виждат, не трябва да се сърдим.
Не, че не сме в състояние да предложим нещо хубаво, нещо свястно, културно, интересно, но мирогледът ни е такъв…ограничен.
Ще приложа само един пример от личния си опит по въпроса. Когато за пръв път отидох в Созопол исках да видя историческия музей в града. Все пак, древен град е, важно пристанище за четири империи и три цивилизации и прочее. Наивна моя милост.
Табела за музея не видях. Може би не съм гледал, където трябва. Питах обаче различни хора. Местни и работещи през сезона в града. Гледаха ме доста изненадано и някак никой не можа да ми обясни къде се намира тоя проклет музей, а той съвсем на центъра бил, кой да го знае? И така си продължава…
Сами сме си определили и цената, и имиджа. Ние сме евтини и ограничени.
Работя в нощни заведения от единайсети клас. Зад бара виждаш и разбираш повече за хората, отколкото ти се иска – българи, чужденци… все тая.
Алкохолът и нагонът изваждат на показ най-натуралното в човека, а то е почти винаги грозно и гнусно. Не се правя на моралист, не съм, но някой неща просто не си в състояние да пренебрегнеш.
Втори сезон ме молят да работя на морето – отказвам. Не мога да се занимавам с лятната свинщина. Достатъчни са ми „пикантните“ разкази от колеги за плебейщината, която цари навсякъде. Всичко се свежда до това кой с кого е спал и кой как се е напил, и каква селяндурщина е извършил – бой, вандализъм, палеж. Нещо героично все.
За мен тези неща са вече банални, но за хората, които не са имали досег с тази маргинална прослойка на трудещите се нощем по барове и клубове ще разкажа малко.
За дамите:
Барманът е човекът, който ще те напие, за да ти вземе всичките пари, а, ако му харесаш ще те и изчука след това. Обаче, ако му се предложиш първа, ще пиеш безплатно. (Това второто важи за всички мъже, впрочем.)
Най-вероятно, когато се събудите, той няма да ти помни името. Нито глупостите, които ти е говорил през вечерта.
За по-младите момичета е добре да знаят, че е глупаво да се обвързват емоционално с бармани, хелпъри и прочее нощни плебеи. Сега сте млади, наивни и е… глупави, даже сте си направо тъпи. Цялата тая работа с постоянния купон и „готиност“ сред въпросната среда е силно преувеличена и въобще не си заслужава.
Особено през лятото момиченцата, които са навършили 18 и си търсят някой батко за гадже, често се хвърлят на врата на човека, който им налива текили. Влюбват се в „свободния“ пич с готините татуировки, който свива най-големите масури и чертае най-дългите линии… ех, че радост и живот, и бонбони за цвят (от ония с фигурките).
Забавният батко е скъсан като стар цървул, защото всичките си пари обръща в алкохол и дрога и е затънал в дългове, най-вероятно ще поиска пари и от теб, които не се надявай, че ще ти върне. Освен това има и други „осемнайски“ и лекият живот е всъщност… дънен.
Разбира се, не е задължително да се хващате с момчето зад бара, за да преживеете такъв романс. Голяма част от клиентите, най-вече редовните, не са много по-различни.
Предупредени сте мили момичета, но знам, че няма да се вслушате – никога не го правите.
Приятните ви вечери на безпаметност по морето (и не само), почти винаги завършват в чуждо легло. Ако обаче легло не е било налично, вероятно за целта е бил използван кенеф, храсти или тъмна пейка.
Нямате спомени, във Фейсбук няма срамни снимки или има? Последната менструация беше… ?! Календарчето с датите…
Споко! Спа с друго момиче. Случва се, то сега така е модерно.
За господата:
Естествено, че като си на море трябва да обладаеш нещо. То иначе какво море е това?
Какво е това лято без някоя друга бройка, а?
Седиш на бара лекинко подпийнал. Набелязваш си девойката, която трябва да свърши работата тази вечер.
Заприказваш я нещо. Ама да не вземеш, да я питаш някакви сложни работи. Тя се предполага, че е доста по-млада от теб и не вдява от нищо. Хайде почерпи я.
Виж как те разбра сега. Малко по-весело и стана след третата водка. Може да почнеш да я „натягаш“ вече, но бъди сигурен, че продължава да пие. Вдигай безсмислени наздравици. Лигави се, прави се на неадекватен, бъди неадекватен, но не повече от нея. Шотове, поръчвай шотове!
О-хо, ма тя е готова вече. Пусни и ръка по бедрата и по задника. Не се дърпа, а? Сега между краката… може все пак и да я целунеш?
Време е да си я прибираш. (Може и малко да трябва, да я носиш, знаеш как е.)
Понякога е дори по-просто и, колкото и трудно да е за вярване – по-просташко. Един колега беше чукал някакво момиче в бекстейджа и беше свършил в устата и. Една чаша водка и сок по-късно, тя вече се целуваше с приятеля си.
Правете си сметката господа. Знаете ли къде е гаджето ви в момента?
Ох, а сервитьорки, промоутърки, барманки, танцьорки…
Сигурно, дори римляните щяха да бъдат засрамени от българската вакханалия. Тъпите римляни, обаче са в музея, който никой не посещава, но заведенията са пълни в чест на Бакхус.
Пожелавам ви приятно лято, но, ако пари, сърби и боли – веднага на лекар!
АВТОР: Янислав Стойчев
Източник: http://www.lentata.com
