Най-титулуваната ни самбистка Мария Оряшкова вече има на сметката си 4 световни титли. Две от тях са спечелени пред родна публика – първата през 2006-а и последната, която дойде 10 години по-късно. Само преди дни тя ликува на върха в кат. до 80 кг на първенството в София. А успехът идва, след като тя се възстановява година от тежка операция на коляното. Родената в село Бъта, близо до Панагюрище, националка е горда носителка и на 7 европейски титли.
Самата аз се учудвам на физическите си възможности – признава Мария Оряшкова. – Преди имах същата травма. Скъсах връзки на коляното и се възстановявах поне 3 години, а сега мотивацията да изляза пред родна публика сякаш ми даде допълнително сили. Успях да се преборя и с болката, и със себе си, макар че много хора ме бяха отписали… Страхотно е отново да чуя българския химн в моя чест след 7-годишна пауза, когато за последно бях на върха.
Финалът в София е и реванш за загубената титла от същата съперничка година по-рано. Именно със Свиатлана Тимашенка от Беларус шампионката трябваше да спори на първенството в Казабланка. Но тогава на полуфинала на световното българката получи контузия, не излезе за решителната битка и така реално подари златото на противничката си.
Сегашната ми титла като чели е по-сладка – продължава 27-го-дишната Оряшкова. – Заложих на опита, рутината, бях много уверена, а и беларускинята знаеше, че ще спечеля. Още когато загряваме, се вижда кой как е подготвен и докъде може да стигне. А триумфът ми преди десет години си беше чудо, не знаех какво се случва. Тогава детронирах предишната №1 на планетата – украинката Анастасия Матросова. И се почувствах, сякаш съм бебе, което постига невъзможни неща…
Като всеки спортист и Оряшкова признава, че е имала критични моменти и е мислила за отказване. Преломен е първият й лагер на Белмекен. Тогава нейният откривател Иван Нетов е старши треньор на мъжкия национален отбор по джудо. Той решава да вземе 14-годишната Мария със себе си, за да потренира с батковците и какичките.
Натоварванията за мен бяха огромни – спомня си тя. – Броях всеки ден, молех се най-после всичко това да свърши. И малко преди края не издържах. Събрах си багажа и се прибрах у дома. Но след два-три дни дойде моят треньор и ми каза: „Ако искаш цял живот да си никоя, си стой вкъщи. Но ако искаш да ставаш човек – тръгвай с мен обратно!“ И аз тръгнах.
Мария разкрива, че никога не е имала намерение да става голям спортист, но магията на единоборствата я завладява още при първите й влизания в залата. Когато усетих силата на другия и видях, че мога да го преборя, си казах: харесва ми, продължава шампионката. Не скрива, че особено й е приятно да се състезава в Русия, родината на самбото. През 2008-а там печели втората си световна титла. Триумфът идва в Санкт Петербург. Пред 7000 зрители българката побеждава представителката на домакините Анна Соботина, и то пред погледа на президента Владимир Путин.
Руската публика е много особена, уважават победителите -казва шампионката. – Когато спечелих, цялата зала стана на крака и ме аплодира. Определено, когато се боря там, се чувствам страхотно.
Сега редом с личните си тренировки Мария води и подготовка на младите таланти на ЦСКА. Искам да ги науча да са силни, да са борбени – казва Оряшкова. – Ако се справят с трудностите в залата, ще се справят и с трудностите в живота.
Като повечето силни жени и Мария има нежна душа. Може да се разчувства от дребен жест, но и да бъде наранена от предателство. Обиколила е почти целия свят. Признава, че най-добре се чувства в България. И след състезание бърза да се прибере, за да види близките си. Ключът към успеха е не само нейният талант, но и изключителната й упоритост. Научена е да преследва целите си и да сбъдва мечтите си. Самата тя вече се оглежда за следващата мишена…
Фен е на руската музика Мария Оряшкова признава, че е фен на руската музика и култура. Може би защото има много приятели в Русия. Тя ме зарежда допълнително с енергия, казва шампионката. Не скрива, че в свободното си време предпочита да е сред природата. Аз съм момиче, израснало на село, което знае какво е по цял ден да си навън и да играеш на воля, споделя Мария.
Признава, че Белмекен й е любимото място. Много пъти е била там на подготовка, но мечта е да отиде за няколко дни не по задължение, а на отдих и да се наслаждава на природата. За други хобита време не й остава. Между тренировките завършва и магистратура в Националната спортна академия.
Уникален талант, но е и упорита Още от пръв поглед видях в нея изразените й заложби, както е при легендарните ни спортисти Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, Станка Златева… В никакъв случай не омаловажавам труда й. Но ако го нямаш таланта, колкото и да работиш, не се получава. А при Мария той е съчетан и с голяма доза упоритост. Тя живее със спорта. Затова и успя да стане толкова пъти шампионка. Освен това по характер е много добра, понякога до наивност, което от време на време й изиграва лоша шега.
ИВАН НЕТОВ, ПЪРВИ ТРЕНЬОР: „Изключително силен характер Тя буквално е отдадена на спорта. Имаше дори период, в който живееше в залата в Панагюрище. Там бяха направили за нея стаичка, за да й спестят пътуването до родното място. Изключително силен характер. Най-яркият ми спомен за нея, е когато почина майка й. Бяхме на европейско първенство в Латвия. Въпреки тъжната вест тя загърби емоциите, бори се и стана шампионка. Имала е тежко детство, но в съчетание със спорта това й помогна през годините да преодолява смело трудностите, несгодите, напрежението. Невероятен човек!“
РУМЕН СТОИЛОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО САМБО: „Притежава ранима душа и голяма борбеност Мария е уникален човек. Никога не съм я чувала да мрънка, да се оплаква. Тя има множество травми, а когато я попитам: Как си? Отговорът винаги е: „Супер!“ Душата й е много ранима, но когато се налага, става изключително борбена. Когато нейната майка почина, тя не изпадна в депресия. Събра всичките си сили и същия ден стана шампионка. Аз не бих имала сили да го направя. В подобни ситуации обикновеният човек се предава, но не и Мария. Мога само да й се възхищавам.“
Източник: „Труд“
