Замисляли ли сте се понякога, в колко сбъркана държава живеем? Цял свят протестира срещу политиката на правителствата, а ние протестираме за разрешаване на тютюнопушенето в затворени помещения.
Но тъй като се отвори тема за това, бих искал да кажа и моята гледна позиция. Защото както всичко, в България всичко се прави по най-сбъркания начин. Опитът ми в бизнеса в сферата на ресторантьорството показа, че българското правителство и Народно събрание подходи по най-безумния начин и съсипа бизнеса на много хора. Има много дразнещи моменти в реализирането на една „добра кауза“. Всъщност на първо място е натиска на ЕС. Но кому беше нужен този реверанс, да се прави всичко половинчато. Дали обслужи отделни интереси или е плод на шизофреничното управление на държавата. Сякаш бизнеса бе нарочно унищожен. Знаете ли, на мен ми е много добре без да се дими в заведението ми, въпреки че съм страстен пушач.
Едно на пръв поглед безполезно изобретение в лицето на електронната цигара, например, може да убие цигарения бизнес. Но корпорациите веднага видяха заплаха в това и впрегнаха, да свършат мръсната работа, послушните медии. Видите ли вие, електронната цигара е много по-вредна. Добре, но кой го доказа. Доказано е, през десетки години медицински изследвания, че цигарите карат организма да деградира, че като степен на пристрастреност е дори пред наркотици като хероина. И защо не са забранени цигарите? Защо е забранена марихуаната например, която в много развити страни се използва като лекарство?
Да се върнем на умишленото съсипване на бизнеса, който инвестира хиляди левове в стъкла и дограми и не му беше даден шанс да избие инвестицията. Не можеше ли да се забрани отведнъж. Днес всички щяха да са свикнали и загубите за бизнеса щяха да бъдат по-малко, защото тогава бяха малко по-добри времена. А сега, наред със загубите заради забраната, започнаха да се трупат и загуби от влошеното финансово състояние на българина. Просто сме цъфнали.
И накрая ще завърша с това, че може би е време човек да промени изцяло мисленето си. Да започне да се бори за стойностни неща. А в момента ние се борим да оцеляваме. Това ли е цивилизацията, която иска всеки един от нас да създаде. Може би някъде назад във времето, около възникването на Римската цивилизация, човечеството пое по-грешния път.
Капушчински бил осенен от следното прозрение: „Най-лесно управляват правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност.“
Какво означава това ли?
Много бедният човек е озлобен и яростен, докато средно бедният човек е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата. Зает с тези мисли, той не хаби енергия да се сдружава с други средно бедни хора. Всеки оцелява поединично. Стандартът на живот е средно търпим, жизненият хоризонт – средно ясен. Средно бедният човек казва „Да сме живи и здрави, пък другото все ще се нареди“. Неговото мрънкане е тихо и най-вече безобидно. Затова той е благодат за всяка власт.
http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B9%E2%80%9C
0
0
[i]Да започне да се бори за стойностни неща. А в момента ние се борим да оцеляваме.[/i]
Ами ти сам си го казал: „Гладна мечка хоро не играе“. Няма начин масата да мисли за друго, когато е на ръба на оцеляването. Психическите нужди се появяват след физическите ;).
0
0
и какво каза – нищо не каза… уби ми 3 минути от живота, за да прочета текст без една ясна мисъл.
0
0