През тази година компанията влага още 80 млн. лева по фирмените програми за дългосрочно устойчиво развитие. Възстановяват минно насипище и отглеждат на него лавандула
– Инж. Николов, наближава фирменият празник на „Асарел-Медет“ АД и въпреки че тази година няма да има тържествено честване в памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, това е повод за отчет и равносметка в развитието на компанията. С какви резултати ще посрещнете празника си?
– Деня на миньора ще посрещнем с чувството за добре свършена работа и с много добри резултати. Действително, в памет на проф. Цоцорков тази година няма да имаме голямо тържество по случай фирмения празник. Заедно със синдикалните организации решихме да дарим средствата на училищата и читалищата в общината. Отново обаче ще имаме номиниране и награждаване на най-добрите в професията и на колегите с 25,30,35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в компанията. Това е важно не само като традиция, но и за да благодарим на нашия екип за постигнатото през 2016 г., която наистина бе много успешна за „Асарел-Медет“. Инвестирахме 122 млн. лева по нашите програми за дългосрочно устойчиво развитие, имаме и повишение на производителността на едно лице с над 5% при съпоставими условия спрямо предходната година. Официално открихме Циклично-поточната технология за транспорт на руда с капацитет от 3000 тона на час и изцяло модернизираното флотационно отделение на обогатителната фабрика. След трезора за златното съкровище и спортната зала „Арена Асарел“, през миналата година в Панагюрище беше открита най-значимата ни социална инвестиция с дългосрочна добавена стойност. Това е Многопрофилната болница за активно лечение „Уни Хоспитал“, в която вече има над 750 души медицински и немедицински персонал. Инвестиция, която е създадена на основата на публично-частно партньорство, и която тепърва ще се развива и ще създава нови перспективи за региона.
– Инвестирате в нови технологии и съоръжения, за да намалите себестойността на продукцията си като мярка срещу спада на цените на металите на световните борси. Успявате ли и какво ново планирате в тази насока, след като е известно, че имате дългосрочни програми за устойчиво развитие на компанията?
– Ние не можем да повлияем на международните цени на металите или да предотвратим цикличните спадове на цените на международните борси, които са неизбежни. Така че винаги сме били фокусирани върху това, което е по силите ни – да намаляваме себестойността на продукцията, като внедряваме техника и технологии от водещи световни производители. Отчетената за 2016 г. нетна себестойност на платим тон метал е по-ниска спрямо 2015 г. и е най-ниската за периода 2013-2016 г. Това ни позволява да сме конкурентоспособни и устойчиви независимо от по-ниските цени на медта на международните борси с над 11%. Стратегическата цел на програмите ни за дългосрочно развитие е повишаване на производствената ефективност, защото това води до удължаване на живота на мината.
Благодарение на инвестираните след 1999 г. над 1 млрд. лева по програмите за дългосрочно развитие ние вече сме в състояние ефективно да преработваме много победни руди, което значително удължава живота на рудника спрямо първоначалния проект. И още нещо, не по-малко важно – без инвестиции в нова техника и технологии нито е възможно да си конкурентоспособен и да устоиш на борсовите сривове на цените на металите, нито е възможно да осигуриш спазването на съвременните стандарти за безопасност на труда и за опазване на околната среда. А ние се гордеем както с постигнатите екологични резултати, така и с нулевия трудов травматизъм, което е изключително постижение не само за предприятие от минната индустрия, но изобщо за каквото и да било производство. Ще запазим тези инвестиционни темпове, като за настоящата година планът ни е за още 80 млн. лв. инвестиции по програмите за дългосрочно развитие.
– Какъв е капацитетът на рудник „Асарел“ и какви са дългосрочните перспективи за рудодобива в община Панагюрище?
– Към момента нашият хоризонт на развитие е към 2040 година, но проучванията в района на находището продължават, а с развитието на техниката и технологиите е възможна ефективна преработка на все победни руди. Това е едно от глобалните предизвикателства пред минната индустрия, което се превръща в двигател на много иновации. Целта е максимално оползотворяване на суровините, най-пълноценно използване на изградената инфраструктура и удължаване живота на мините. Лично аз съм убеден, че екологичен рудодобив в този край ще има и след 100 години, така както първите съвременни рудотърсачи в Панагюрско са били отпреди 100 години.
– В каква степен екологията ще определя бъдещето на минната промишленост и какви са мерките, които „Асарел-Медет“ осъществява за опазване на хората и околната среда?
– Бъдещето на минната индустрия е въпрос на общоевропейска политика за насърчаване на местното производство на суровини, защото от това зависи суровинната независимост и конкурентоспособността на европейската икономика. Това е въпрос също и на национална стратегия, защото минната индустрия е базов отрасъл и стои в основната на всички останали производства. Но развитието на която и да било индустрия, включително на нашата, не може да става без спазване на екологичните изисквания и стандарти. Другото е абсолютно немислимо за съвременните условия както заради членството ни в Европейския съюз и нормативните регулации, така и заради все по-големите обществени очаквания към бизнеса. Неминуемо е екологичните разходи на компаниите да стават все по-големи в бъдеще, но резултати не могат да се постигат, ако се работи от днес за утре. Нужно е дългосрочно планиране за години и десетилетия напред. При нас например екологичната отговорност отдавна е изведена като един от трите стълба за дългосрочно устойчиво развитие, заедно с икономическата й социалната отговорност. Отделно, над 95% от работещите в компанията, живеят в общината заедно със своите семейства, а те са най-пряко заинтересовани да работят и живеят в чиста среда. Всичките ни инвестиции в модернизация са ориентирани не само към производствената ефективност, но и към постигане на екологичен ефект. Разполагаме с три пречиствателни станции, имаме автоматизиран денонощен мониторинг на състоянието на реките в района, който е достъпен онлайн за всички заинтересовани, инвестираме в пълна рекултивация на засегнатите терени. Имаме уникални проекти на европейско, а и на световно ниво. Извършваме например рекултивация на насипище още в процеса на неговата експлоатация и на възстановените терени експериментално сме засадили лавандулови насаждения.
Освен това в непосредствена близост до предприятието има десетки декари биологично сертифицирани лавандулови и други насаждения, което е атестат за чистотата на природата.
– „Асарел-Медет“ развива изключително амбициозна стажантска програма на фона на данните, че големият бизнес страда от липсата на подготвени кадри. Какви са реалностите в ръководеното от вас дружество и как се справяте с този проблем, ако въобще имате такъв?
– Стажантската ни програма е още от 2004 г., като оттогава на стаж при нас са били над 600 студенти, а над 110 от тях вече са част от екипа ни. Това ни позволява да привличаме необходимите ни млади и мотивирани специалисти, които първо са се доказали чрез стаж в предприятието. Имаме много активно сътрудничество с Минно-геоложкия университет, чиито преподаватели водят студентите си на учебна практика при нас. Само през последната учебна година 99 работещи в дружеството са повишили образованието си чрез задочна форма на обучение по бакалавърски или магистърски програми. Ново за бранша е, че от 2015/2016 г. в Професионалната гимназия в Панагюрище имаме паралелки с дуално обучение. Наред с това изпълняваме фирмена програма за развитие на човешките ресурси, като се инвестира в обучение на хората на всички нива. Защото нашето разбиране е, че само 10% от успеха зависи от машините и технологиите, а 90% се дължи на хората. Всичко, което постигаме, се дължи на нашия мотивиран и сплотен екип и на доброто социално сътрудничество, което сме изградили през годините и което ще продължи занапред.
ВИЗИТКА
Инж. Делчо НИКОЛОВ е изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ АД от 2014 г. Член е на Управителния съвет на Българска минно-геоложка камара от 2017 г. като представител на подотрасъл „Рудодобив“.
Роден е на 7 септември 1958 г. в гр. Панагюрище. Завършил е специалността „Минно инженерство“ в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София. Работи в „Асарел-Медет“ от 1980 г., последователно е ръководител на участък, началник на рудник „Асарел“, ръководител на направлението за технологично развитие и директор „Производствено-технически дейности“. През 2011 г. става генерален директор, а от 2014 г. е член на Управителния съвет на компанията. Член е на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия.
Интервю за в.“24 часа“
