Желязко Гагов е обикновен човек…или поне самият той се определя като такъв. Роден и израснал в Панагюрище, той се е занимавал с на пръв поглед много разнородни дейности. Непоправим оптимист е и вярва на хората около себе си. Завършил специалностите „Право“ и „Финанси“, автор на една поетична книга, професионалната му дейност е в сферата на продажбите и маркетинга. Досега неразделна част от живота му са бойните изкуства и основно таекуон-до, където е Балкански шампион през 2002, 5-ти дан черен колан и международен съдия. Директор „Маркетиг“ в „Оптикс“ АД. Женен с 3 деца- две момичета и едно момче.
Как открихте таекуондото като спорт и кои от качествата, които сте развил благодарение на него, Ви помагат в живота?
– Всъщност възприемам таекуон-до основно като бойно изкуство, състояние на духа, а след това като спорт. Впечатли ме с атрактивността си и интересната си философия. В началото на 90-те години на миналия век вакуумът за информация за бойните изкуства в България се запълваше много бързо, след наложен застой и така преди повече от 25 години се озовах в залата. Има няколко основни принципа, които трениращите спазват – вежливост, почтеност, постоянство, самоконтрол и непоколебим дух. Те ми представиха един особен мироглед за света и хората. И към себе си – като микрокосмос. Защото основната битка на всеки е преди всичко със себе си – със собствените страхове, с неувереността си и после с други субективни или обективни пречки и ситуации. Странно е, но от тази битка произлиза и желанието за полезност на другите.
Все още ли пишете стихове?
– Писането е неразделна част от себепознаването. Колкото и да е нелогично, в стиховете аз откривам философия, музика, ритъм и дори математика. Всъщност магията да кажеш своите истини. Все по-рядко заставам пред белия лист, но задължително пиша, ако изживея силна емоция. Пиша, за да съм себе си.
Как съчетавате професионалните ангажименти с тези около спортния клуб и семейните?
– За мен семейството е една от най-важните теми. То ме прави изключително тревожен, замислен, но преди всичко щастлив. Заради уникалността му – имам невероятни родители, съпричастна с разбиранията ми съпруга и деца с разнородни характери. Заради емоциите, които изживяваме заедно и усещането, че си в своя „дом“, когато си сред хората, които обичаш най-много. Всъщност до известна степен и в спортния клуб, и в работата ми съм се стремял да създавам отношения, близки до разбирането за семейство. А съчетаването е трудно и изисква много жертви – за съжаление от хората, които са ти най-близки.
Кое е общото между таекуондото и маркетинга ?
– И двете са изкуства. Т.е. аз изисквам за себе си да вложа емоция, сърце и енергия и да увлека хората с ентусиазма си. Общото са уроците за поставяне на цели и желанието да станеш осем пъти ако си паднал седем. Неслучайно някои от най-добрите бизнес лидери взаимстват много принципи от древните трактати за изкуството на войната. Налице е сходна философия между бизнеса и бойните изкуства.
Кой е най-големият Ви професионален успех?
– Всички професионални успехи за мен са изключително важни. А още по-важни са неуспехите, защото както казва Нелсън Мандела: „Аз никога не губя: или печеля, или се уча.“
Къде виждате себе си след десет години?
– За мен България е свещено място. Въпреки разделението между родина и държава. Въпреки всичко, което се случва тук и нелогичната разлика от Западна Европа и САЩ. Надявам се след 10 години тук да е едно по-подредено място. За да остане „Дом“ на младите българи и децата ни. (Казах Ви, че съм непоправим оптимист.)
Коя е любимата ви фраза/мисъл?
– Като емоционален човек всеки ден откривам нови мотивиращи мисли и съждения. Но вярвам изключително в това, че ако гледаш само в земята – ще пропуснеш красотата на звездите.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Преди всичко здраве (задължително е!), вяра… и да създават. Да създават мечти, проекти, картини, песни, бизнес… Да поддържат творчески духа си с това отношение, с което самураите са се грижили за оръжието си. И да обичат това, с което се занимават. Само тогава нещата имат смисъл.
