ЗА СЛАВАТА И СУЕТАТА ЧОВЕШКА Истина било, наистина истина било… като попремине човек „ на попрището жизнено средата“, ще, не ще, идва ред за равносметката. Блъска си човек главата, върти се на шиш, връщайки се към изживяната младост, а там неминуемо са онези спомени от буйните години. И в главата зазвучат Славейковите слова, пропити с мъдростта на изживения живот. И започва човек да си припява в умиление „ Докле е младост златно слънце грей…“, и да усеща едно нежно погалване на слуха, а ако е и самотен да процеди и по някоя сълза. В такива моменти започваш да философстваш, да те ръчкат въпроси, на които трудно, да не кажа никога , откриваш отговорите. Ето – от дни въпросът ЗА СЛАВАТА НЕ МИ ДАВА МИРА. На стар род издънка съм, род с история, проживях немалко години /благодаря на БОГА за което/, а кръв все още буйна поддържа тонус и живот в позастарелите ми жили. Славата на предците ми гали самолюбието ми и самочувствието ми хвърчи нагоре, особено в дните около Априлската буна. И докато размишлявам върху вечноизмъчващите човек категории ГОРДОСТ, ЕГО, СЛАВА, пред мене сякаш от нищото застава моята мама с любимите си четива „Соломонието“ и „Еклесиаста“ и ми напомня да не пренебрегвам, че истината понякога трябва да търся и в Божиите слова, и в словата на древните влъхви. Но в „ Еклесиаст“ се показва пътя към Бога и как човечеството бива да изпълнява поетия си към БОГА дълг. Проповедникът в тази стародавна книга доказва, че СЛАВАТА ЧОВЕШКА Е СУЕТА, СУЕТАТА НА ЖИВОТА, и тя, тази сеута, обърква човека в пътя към БОГА. Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, но най вече СЛАВА, е постигнал НИЩО, т.е. „СУЕТА“, и щом обръща гръб на Божията воля, любувайки се на славата, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почуствате БОГА в себе си, и да ГО следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред. Ох, защо ли си спомних в този час на размишления и за заупокойните стихири, в които мъдрецът отново извисява глас за суетата човешка. Но хора сме! Кой беше казал , че „… нищо човешко не ми е чуждо…“. Ах, как гали собственото ти его СЛАВАТА. Но ако си мъдър, ако си бил и продължаваш да си добър, прилежен ученик на живота, неминуемо ще си повтаряш –внимателно, ПРЕМЕРЕНО. Тя, славата, няма да те подмине, но ако си скромен, заслужил – той Господ Бог си знае делата. Така и нашата сродница, гордост за рода ни, се е учила от БИБЛИЯТА и ЖИВОТА да живее ПРЕМЕРЕНО, да не я погуби СЛАВАТА. Тя не е търсила славата съзнателно, не я е искала. Но когато приживе славата я застига, успява да запази достойнството си, да не изневери на принципите си, просто да си остане –РАЙНА, една от народа.Тя –РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА, БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ. А какво повече е можела да желае, когато този народ и изкарва и песен.Това е истинското признание, това е славата, за която всеки би мечтал. Да се пее за тебе от устата на един цял народ. И тогава ще избягаме далеч от думите на древния проповедник: „ Славата човешка е суета, суетата на живота“.
