„Във време на нечувана пандемия, решихме да представим плода на онази, бих казал, пандемична поезия на Христо Фотев. Тази поезия, която ни заразява със своето чувство, мъдрост и експресивност. Журито тази година бе изключително затруднено. Участваха над 100 души, а книгите, които трябваше да бъдат оценени, бяха над 137. Задачата беше почти невъзможна, но успяхме да се справим в определения срок. Всеки оценява поезията субективно, затова и ние не поставихме много критерии, но все пак имаше едно нещо, с което всички се съобразихме при избора си – непреходността и неповтпримостта. Това, с което се отличава и творчество на Христо Фотев“, отбеляза д-р Мануелян. Вместо две съпътстващи награди, тази година бяха връчени три – на Роза Боянова, на Румен Тенев и на Румен Леонидов.
„Въпреки особените обстоятелства, решихме да обявим победителя на рождения ден на поета – 25 март, както се е случвало винаги. Искам да поздравя всички участници у да ги поканя да кандидатстват отново, защото следващи церемонии ще има!“, посочи зам.-кметът Диана Саватева.
Петимата финалисти тази година бяха Димитър Христов – „Песни, тъги и наздравици“; Роза Боянова – „Обратна гравитация“; Румен Денев – „Вокално стихосложение“; Румен Леонидов – „Покаяние Господне“; Цвета Делчева – „Отворени възможности“.
Мария ПОПЧЕВА, Фокус
Цвета Делчева е родена в гр. Панагюрище. След 1980 г. живее в София, а за известно време също и в Брюксел и Виена. Завършила е специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е работила като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура в София и като юрист в държавната администрация и в частни фирми. Автор е на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992), „Изрядна нощ“ (1995), „Слънцето си е на мястото“ (2000), „За градовете и нещата“ (2004), „Краят на лятото, вечността“ (2006). „За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) (Bйnévent, Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена). През 2010 г. излиза първият й роман „Реконструкция“ (Сиела), номиниран за наградата „Хеликон“, а през 2015 г. – „Скъпи непознати“ (изд. „Ерго“). Има награди от конкурса за студенти литературни творци (1984), Рицарски литературен конкурс за поети средиземноморци (1999) и конкурс за стихотворение „Да откриеш себе си“ на БНР (2001). Отделни нейни стихотворения са преведени и публикувани на немски, холандски и сръбски езици.
